Да целунеш делфин в Куба

В „Покана за пътуване“: „Облачната врата“ на Чикаго, по следите на цар Фердинанд в Антун, обувки на 450 години в Злин.

15
Скулптурата „Търбухът“ на Аниш Капур отразява хората като извънземни.
Снимка: Магдалена Гигова

Куба е морска въздишка и конга, аромат на пури, на слънце и усмивки. И сянка от униформата на Фидел. Испански крепости и грамотност на населението 99 процента. Кабаре „Тропикана“ и американски ретро коли. Хемингуей и коктейлите Дайкири и Мохито.  Точно в тази Куба се е влюбил пиарът Атанас Лазаров при посещението си там, но тя не му е достатъчна. Затова си е обещал да се върне за още и да остане цяла година. На Острова на свободата Наско е целувал делфин, танцувал е на яхта и е бродил из Хавана, а във Варадеро зъбоболът го отвежда в къщата на Ал Капоне.

Атанас Лазаров с Магдалена Гигова в студиото на Покана за пътуване. Снимка Гергана Драмалиева

А аз ще ви водя в Чикаго. Съзнавам, че „Вятърният град” звучи направо тривиално на фона на прежната екзотика, но на мен ми хареса. И далеч не заради 250-те хиляди българи, които живеят там. Нали се сещате – още на летището познах кои са нашенци: най-намръщените хамали, най-нацупените охранителки. И разбира се,  английският със северняшки акцент ги издаде на мига.

Достави ми огромно удоволствие да бродя сама с раница на гърба из чикагския  център, да мина между небостъргачите с корабче по Чикаго-ривър и да лентяйствам в Милениум парк. Е, той ми легна на сърцето. За създаването  му са били необходими 7 години и 100 милиона долара, дарени от фирми и организации.

Открита на 16 юли 2004 г. елегантната и същевременно уютна зелена площ  се е ширнала на 100 хиляди кв. м.  Всяко кътче от нея е проектирано от много известен световен творец така че да изпъква сред тучните ливади.

Най-препочитано място от туристите (защото снимките стават убийствени) е „Облачната врата”, наричана свойски „Бобчето”. Скулптурата на британеца Аниш Капур прилича на гигантска капка живак. 110 тона полирана до блясък стомана! И по нищо не личи, че всъщност елипсовидната арка е изградена от отделни части и сглобена на място. Монументът има претенциите да е най-големият в света. Дълъг е 20 метра и висок 10. Но „Облачната врата” завладява обективите с невероятния начин, по който отразява околните небостъргачи. Само 20 см наляво или надясно и гледката вече е тотално различна. А собственият ви образ в полираната стомана изглежда като от панаирджийските „криви огледала”.  Още по-смайващ е търбухът на „облака” под арка, висока над 3 метра. Отраженията в метала отдолу напомнят причудливо извънземно, сякаш излязло от филма на ужасите „Видове” (ако сте с развинтено въображение). Или просто на детски калейдоскоп, в случай че сте сухар-реалист.

Бобчето е любимо място за снимки.

„Исках да включа небето над Чикаго в произведението си, та облаците да плуват над него, заедно с отраженията на сградите”, казва Аниш Капур.

Модернистична, раздвижена и изискана сцена е Прицкер павилион, който леко напомня на операта в Сидни с покрив като корабни платна. Близо 37 метра е висока металната конструкция, под която са подслонени всички екстри на съвременния театър и 7-те хиляди седящи места за концертите от класическа музика на открито.  Но понякога публиката набъбва с още 7 000 по околните полянки. „Така хората се чустват част от случващото се”, казва архитектът на съоръжението, прочутият Франк Гери.

Ако искате да се почувствате като Христос, който ходи по водата – вашето място е фонтанът Краун. Цялото пространство около него е дълбок не повече от 5 см басейн и хем ходите по вода, хем стъпвате на твърдо.  Самият водоскок е 15-метрова творба на испанския скулптор Хауме Пленса, изградена цялата от стъкло. Фантазията от светлина и стичаща се вода пленява с образите, които се появяват върху нея. Те са напълно истински. Под стъклото има плазмени екрани, върху които прожектират лицата на 1000 произволно избрани жители на Чикаго, които сякаш изплуват изпод стичащите се струи.  Пленса казва, че се е стремил ромонът на водата да напомня  планински поток в центъра на многомилионния град.

Магдалена Гигова пред творбата на Хауме Пленса.

Редакторът на Покана за пътуване Ани Маринова неотдавна се завърна от чешкия град Злин, но въпреки свирепото име там я посрещнаха добре и тя не само си прекара страхотно, ами научи много любопитни неща и няма търпение да ги сподели: Гостувах в град Злин, в Чехия по покана на Чешкия културен център в България и мрежата от Чешки центрове, на 59 Международен детски и младежки филмов фестивал. Това е един от най-големите фестивали в света насочени към по-младата аудитория и е истински празник за децата. В Злин буквално се беше събрал целият свят – имаше гости от Нова Зеландия – маор–чех, който представи характерният за маорите традиционен танц хака, облечен в традиционно облекло и специфичните маорски татуировки, на връщане пътувах с един индийски продуцент, имаше гости от Южна Корея, Канада, Китай…, а също и прочути пътешественици.  Злин се намира на юг от Прага, горе долу на разстоянието от София до Бургас, и е доста по-близо до Виена и Братислава.

Може би някои слушатели познават този град под името Готвалдов, кръстен на комунистическия лидер Клемент Готвалд, и така се е казвал Злин през целия период на комунизма. Всъщност Злин е градът на Томаш Батя, създателят на световноизвестна марка обувки. Това е човекът, който е направил толкова много за този град, и за региона, че и до днес всичко там напомня за него. Компанията си Томаш Батя създава в края на 19 век, изнася продукция за цял свят и през 45 година естествено компанията е национализирана.

Музеят на обувките в Злин. Модни обувки в Европа от XIV и XV век

Но духът на Томаш Батя се е запазил, още повече, че индустриалният магнат е бил и кмет на града почти 10 години. В Чехия той е голямо име и е приеман за фундамент на демократичното развитие на страната. Интересно ще бъде да проследим някои от основополагащите му идеи – той смятал, че всеки човек трябва да допринася за развитието на обществото, в което се е родил, че най-важната цел на индустриалците, ако искат да направят могъща компания, е да създадат подходяща интелектуална среда на работниците си, която да развива техните умения.

Освен това Томаш Батя отделя част от годишната си печалба за строителството на болница за служителите на компанията си. И още нещо важно, поне за мен – нивото на бизнес и индустриалната етика според него е изключително свързано с нивото на културата на една нация.

Смятам, че щом си говорим за пътувания неизбежно ще стигнем до обувки... В Злин две от сградите на бившия фабричен комплекс на Батя са превърнати в 14/15 Бата Институт – модерно пространство за култура. Тези сгради помещават регионалния музей на Югоизточна Моравия, галерията за изящни изкуства и Музея на обувките, който имах удоволствието да разгледам.

Този музей съхранява обувки от цял свят, а най-старият чифт, който пази е на 450 години. Колекцията от исторически и екзотични обувки дължим на служителите на Томаш Батя, които още преди 1920 година започват да събират обувки. Колекцията е показана за първи път през 1930 година в замъка на Злин.

Вероятно най-скъпите експонати са фини домашни чехли, бродирани богато със златни и сребърни нишки от времето на 30 годишната война – 1618 – 1648, от които в света съществуват едва 20 чифта.