Чехите, водени от идеята за славянството, почти веднага след образуването на българската държава (каквато те нямат чак до 1918 г.) се насочват към новосформираната суверенна политическа единица, за да подпомогнат според силите си нейното добруване. Един от тези български чехи е Владимир Сис (1889-1957), отишъл си от света преди 62 години и един ден.
Владимир Сис е сред най-ревностните защитници на българската кауза в Балканската и Междусъюзническата войни, с плам и обоснованост излагащ ги на страниците на в. „Народни листи“; анкетьор е през 1914 г. на о. Трикери, където гърците са създали концентрационен лагер за българи; страстно описва румънските издевателства, когато войски нахлуват в България; осъжда руското правителство заради това, че първоначално е подлъгало България да започне война, а след това я изоставя…
Изобщо фигура, в която откриваме повече обич към България и българското, отколкото откриваме, за жалост, у много днешни умни, но лишени от любов към родината българи. За тази си своя обич и разобличаващи статии срещу Владимир Сис сърбите, подтиквани и подпомагани от гърците, организират три атентата срещу него, за щастие неуспешни, макар и при трите да е ранен.
Тази своя силна обич той изразява и в стихотворението си „Македония“ – едно силно поетично свидетелство и за мъките, и за героизма на борците за освобождение на многострадалната земя. На 25 юни 2019 г. в Чешкия културен институт беше прожектиран филм за Владимир Сис, „Гражданинът Сис“, с режисьор Господин Неделчев-Дидо и Диана Захариева, като част от възпоменателната вечер за Владимир Сис, на която говориха историците Ани Златева, Теодоричка Готовска-Хецке, Диана Маркова и родствениците на чешкия българин Ружена Кръстева и Маня Христова.
За жалост, този толкова всеотдаден на българската кауза чешки журналист и обществен деец няма още своя възпоменателна плоча в столицата, където е прекарал значителна част от своя бурен и изпълнен с авантюри и перипетии живот. Предаването „Премълчаната история“ прави опит да се поправи несправедливостта с броя си от 3 юли 2019 г., когато за Владимир Сис разказват д-р Ани Златева и Диана Захариева.
Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев , млад учен от Института по невробиология към БАН. " Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър . Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им. Д-р Татяна Брага, гл.ас. в..
На фона на брилянтната поезия, посветена на най-сетивния и раним орган в човешкото тяло, погледнахме делово и прагматично на тази медицинска специалност. Направихме го заедно с проф. Ива Петкова – водещ офталмолог, хирург и преподавател, ръководител на специализирана болница, с практика в нея и в МБАЛ "Александровска". Обсъдихме най-важните и..
Пратеници на турския курортен град Фетие пристигнаха у нас, за да представят красотите му, природата и възможностите за почивка. За разлика от станалите класически Кушадасъ, Анталия и Бодрум, това селище на Средиземно море не е много популярно сред българите. На мен ми допадна как там боровата гора почти целува морето, разделяна от него само от..
От две години Световният ден на рециклирането, инициатива, която официално се координира в България от сдружение "БГ Бъди активен" и е част от кампанията "Искам да съм полезен…Рециклирай ме!" прераства в Месец на рециклирането. От сдружението отправят покана към училища и детски градини да измислят и осъществят прояви, свързани с рециклирането, и..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg