Единствено гениите играят

Снимка: pixabay.com

„Амадеус“ на Питър Шафър е може би най-известното му произведение, вероятно заради гениалната екранизация на Милош Форман. Всъщност във филма си дават среща трима гениални творци, за да изведат на преден план може би една странна истина: че геният играе, че тъкмо способността за игра, за жонглиране с конвенциите определя една творба и нейния автор като гениални. Проблемът на Салиери – и тук, в описан в Пушкиновите „Малки трагедии“, е наистина огромен: защо той, отдал се с цялото си същество на музиката, е най-ординерен и семпъл, докато този неприличник, Волфганг Амадеус Моцарт, е тъй надарен от Бога?

В тази връзка може трябва да погледнем от друг ъгъл творбата на Питър Шафър, която радиотеатърат по великолепен начин е реализирал: тя не е за трагедията на Моцарт, който умира докато пише знаменития си „Реквием“, поръчан му от тайнствен непознат; тя е за трагедията на Салиери, който е достатъчно надарен музикант, за да разпознае гения, когато го срещне, и също така да знае, че той самият не е такъв гений. Способният се сблъсква лице в лице в божествения и осъзнава, че само да си способен не е достатъчно; Салиери е нещастен, неговата огърлица от стъклени перли се е разкъсала и перлите са разпилени по земята. И докато той систематично и методично ги събира, някакъв си друг само с едно махване на ръката е създал и перли, и перлена огърлица, и цяло съкровище от други скъпоценности. Е, това справедливо ли е?

Слушайте „Амадеус“ от Питър Шафър на 7 юли от 0.30 часа в рубриката „Радиотеатър след полунощ“.