Спомен за маестро Димитър Димитров

На 11 юли големият музикант, посветил 40 години от живота си на Старозагорската опера като диригент, главен диригент, главен художествен ръководител и директор, щеше да навърши 90 години – Димитър Димитров, наричан с много любов Маестрото! Роден в Кюстендил, но от 9-годишен живее в Стара Загора при вуйчо си Георги Стоянов (дългогодишен концерт-майстор в операта). Така младият Димитър тръгва по неговия път и на 19 години свири на цигулка в оркестъра на операта. По-късно завършва Музикалната академия в класа по хорово дирижиране на Димитър Русков и оркестрово - на Васил Стефанов.

През 1959 г. е назначен за диригент в Старозагорската опера, където твори до внезапната си смърт на  5 февруари 1999 г. Под негово ръководство театърът в града придобива нов облик, на сцената му пеят цяла плеяда прекрасни певци (Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Христина Ангелакова), има разкошни детски представления, балетни спектакли, симфонични концерти, рецитали, редица премиери и незабравими оперни постановки. По негова инициатива през 1967 г. започва ежегодното провеждане на Декемврийски музикални дни, които след откриване на новата оперна сграда през 1973 г. прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство – едно от най-значимите музикални събития у нас.

Музиковедът Розалия Бикс в книгата си „Оперният театър на Димитър Димитров“ пише: „С изкуството и със цялостното си присъствие Димитър Димитров остави знак, своеобразна емблема, по която могат да се разчетат такива нелеко разрешими загадки, като например тази как се гради в една национална култура подобаващ за времето си развиващ се театър за оперни, оперетни и балетни спектакли. Почти четири десетилетия от съзнателния му живот са вградени в отговора на тази загадка. В същото време стореното от него е своеобразна емблема, която съдържа в себе си процеси и проблеми на кажи речи всички наши театри (…) От първия до последния ден на своята кариера – защото кариеризъм е най-далечното понятие за Димитър Димитров, той съхрани предаността си към своя театър и към града, без да се поддаде на огорченията от неразбиране и завист или на съблазън за шумотевици и светска слава (…)

Три са различните бразди, които Димитър Димитров остави след себе си в териториите на българското изкуство за музикална сцена: 

Първата: Димитър Димитров създаваше творци. Той издирваше, формираше и насърчаваше музиканти и ансамбли в оперния ни театър.

Втората: Димитър Димитров не се поддаде на пагубната тенденция в театрите ни от съвсем недалечното минало да прави един театър за показ и друг – за делници. Самата поява на Димитър Димитров на пулта създаваше усещането за сигурност, че халтура няма да има, ще се прави добър спектакъл.

Третата: Той умееше да създава и да поддържа традиции. Веднъж обмислил начинанието той държеше да се спазват отликите му при всяко негово повтаряне – от художествената стойност на явленията до сигнала, флага и фестивалния огън“.

Тези слова на музиковеда Розалия Бикс за Димитър Димитров са подкрепени от негови лични изявления в пресата: „Завръщането при родовите корени означава да запазиш паметта си, да не забравяш откъде си дошъл, тъй като не си се появил от нищото. Връщането към родовия корен предполага и уважение към всичко това, което е създадено преди теб. Защото своя език, изразните средства като творец получаваш благодарение на корена, на традицията. Сам не си се научил, сам не си се появил на този свят.“

  В предаването ще чуем архивен документален запис от 7 февруари 1983 г. от сцената на Старозагорската опера на спектакъл на „Набуко“ от Джузепе Верди.
Изпълнителски състав:

Набуко, цар на Вавилон – Стоян Попов
Абигаиле, по-голямата дъщеря на Набуко – Евдокия Здравкова
Фенена, по-малката дъщеря на Набуко – Петя Балджиева
Измаил, син на царя на Йерусалим – Атанас Шопов
Захария, юдейски свещеник – Никола Кутин
Анна, сестра на Захария – Мария Клинчева
Абдало, вавилонски войник –Асен Попов
Върховен жрец на Баал – Александър Марулев
Хор и оркестър на Старозагорската опера
Диригент - Димитър Димитров

И ще продължим с любимия композитор на маестрото - Джакомо Пучини и неговата „Тоска“, записът е документален от постановка на Старозагорската опера през 1995 г.
Изпълнителски състав:

Анна Томова-Синтова – Флория Тоска, известна певица
Симеон Симеонов – Марио Каварадоси, художник
Денчо Белев - барон Скарпия, шеф на полицията
Константин Чамов – Анджелоти, бивш консул
Никола Кутин - Клисар
Васил Недев – Сполета, полицейски агент
Йовчо Киров – Шароне, офицер
Йовчо Киров - Тъмничар,
Хор и оркестър на Старозагорската опера
Диригент - Димитър Димитров

Слушайте предаването, посветено на маестро Димитров, на 13 юли, събота от 20,00 ч. по програма "Христо Ботев".