Оперният сезон в Лиеж завърши с „Пуритани“, облечени от фамозния Кристиан Лакроа

7
Снимка: Opéra Royal de Wallonie-Liège

Кралската опера на Валония в Лиеж завърши сезона с пет спектакъла на „Пуритани“ на Винченцо Белини – един от най-ярките представители на италианския оперен стил белканто. Композиторът умира едва на 34 години в Париж през 1835, девет месеца след премиерата на „Пуритани“ в Италианския театър. Тази ранна кончина е изходната точка в режисурата на французина Венсан Бусар, която видя бял свят през декември миналата година във Франкфурт. Постановката не разказва в детайли любовната история на Елвира и Артуро, нито пък отразява политическата борба в Англия през XVII век между привържениците на Парламента, водени от Оливър Кромуел и познати още като пуритани, и верните на монархията на Стюартите роялисти. Режисьорът пренася действието в Париж през 1835 година и създава от „Пуритани“ сценичен реквием в памет на твърде рано починалия композитор. По време на встъпителния хор виждаме погребението на Белини в парижкото гробище Пер Лашез – небето е мрачно, вали проливен дъжд, а есенният вятър брули падналите листа. Бусар използва естетиката на популярния през XIX век готически роман, характерен със свръхестествените елементи на ужас, видения и мистика. Елвира се превръща в героинята на този роман, облечена в дълга, ефирна бяла рокля като символ на непорочност и доброта. В постановката като призрак броди и едно от последните любовни увлечения на Белини – чернокоса италианка, изобразена като черен ангел на смъртта. Голям роял също присъства в средата на подиума като символ на безсмъртната музика на италианския майстор. Действието протича в полуразрушен, опушен, изоставен театър – впечатляващ декор, дело на известния немски сценограф Йоханес Лейакер. Костюмите на дизайнера Кристиан Лакроа са наистина впечатляващи – многопластови и достоверни спрямо историческата епоха. Венсан Бусар намира интересно театрално решение за доста неочаквания щастлив завършек на операта. Светлината на сцената за момент угасва, след което героите вече не са призрачни видения, а оживяват близо до зрителите на авансцената. Всичко е било просто един спектакъл на „Пуритани“ в Италианския театър. Елвира и Артуро пеят радостната финална кабалета до рояла на Белини. Режисьорът използва чудесно цялата сцена в дълбочина и височина като постановката е много стилна, естетична и в нея чудесно се вписва меланхоличната музика на Белини. Движенията на солистите и хора са раздвижени и драматично осмислени.
Постановъчният екип в Лиеж реши да представи „Пуритани“ в напълно интегрална версия. Тя включваше рядко изпълняван терцет към края на първо действие, който съдържа красива и трудна кантилена за тенора. Дуетът на Елвира и Артуро в трето действие също бе допълнен с малко познати пасажи. Всички повторения на кабалетите бяха украсени с голям респект към вокалния стил на Винченцо Белини.
Впечатленията ми от изпълнителския състав са от представлението на 22 юни. В него, под вещата грижа и голямо майсторство на изключително талантливата Сперанца Скапучи, оркестърът в Лиеж се превърна в много ярко, пълнокръвно действащо лице. Италианката изработи детайлно и много нюансирано оркестровата партия. Звуковият фон бе с подчертано мек, деликатен характер и наситен с палитра от цветове. За успеха на изпълнението допринесе и хорът на Операта в Лиеж. Подготвен от Пиер Йодис, ансамбълът бе много звучен и сигурен в няколкото красиви хорови номера.
Звездата сред солистите в ролята на Артуро бе американецът Лоурънс Браунли – един от водещите белкантови тенори днес. Гласът на родения в Йънгстън, Охайо певец е перфектно изравнен във всичките му регистри, без никаква гънка и притежава мек, кадифен тембър. Вокалът на тенора бе изключително качествен и извлечен с удивителна лекота. Трудно постижимото легато в известната ария „A te, o cara“ не представляваше никакъв проблем за Браунли. В соловия номер от трето действие „Credeasi, misera“ американецът изпя уверено рядко достигано от тенори „фа“ на трета октава! В другата централна роля – на Елвира, се изяви младото чешко колоратурно сопрано Зузана Маркова. Певицата е родена в Прага, където завършва Консерватория като впоследствие специализира в Италия. Маркова притежава елегантна, крехка фигура, много подходяща за образа на романтичната и чувствителна героиня. Чехкинята изпъкна с въздействащо сценично присъствие. Гласът ѝ е много лек, ефирен. Маркова изгради със сигурна техника и чувствителност красивите и емоционално наситени Белиниеви фрази, прозвучаха фини пианисими. Гласът на чехкинята се разтвори чудесно във финала на първо действие, когато Елвира загубва разума си, както и в ефектната кабалета от прочутата сцена на полудяването. Стилен и вокално сигурен в образа на Рикардо бе добре познатият на публиката в Лиеж лиричен баритон Марио Каси. Италианският бас Лука Дал'Амико изпълни ролята на Джорджо – чичото на Елвира, с изразителен, благородно звучащ глас. Певецът се запомни с хубаво, стилно легато в прекрасната каватина от второ действие „Cinta di fiori“.


Галерия