Мащабна конференция, посветена на рецепцията на Псевдо-Дионисий Ареопагит, знаменития неизвестен християнски учител от края на V - началото на VІ век, се проведе през септември във Варна. С участието на международно признати авторитети по темата от Германия, Италия, Русия, САЩ, Великобритания, Австрия, Черна гора, Румъния, България конференцията, организирана от проф. Георги Каприев (СУ), д-р Надежда Жечкова (СУ) и д-р Смилен Марков (ВТУ), се превърна в събитие от световно значение за философската и историческа медиевистика с важността и многообразието на темите, представени в докладите:
• тълкуване на връзката на Дионисий с Атинския неоплатонизъм (проф. Марк Едуардс и проф. Тео Кобуш);
• вътрешните норми на източното и западното възприемане на Дионисий (проф. Георги Каприев);
• влиянията на Динисий върху византийската източноправославна традиция (о. д-р Майнолди, проф. Дейвид Брадшоу, проф. Иван Христов, д-р Смилен Марков, проф. Кристоф Ерисман);
• мястото на Дионисий в ученията на големите западни мислители като Алберт Велики (д-р Мария Бургер, д-р Хенрик Анчулевич), Тома от Аквино (проф. Андреас Шпеер), Николай от Куза (проф. Изабел Мандрела), Герард от Ценад (д-р Клаудио Месарош) и Ерфуртските картузианци (проф. Михаил Хорков);
• въздействието на Дионисий върху възлови за Средновековието богословски и философски теми – символът като граница (доц. Гергана Динева), законът, редът и равенството (д-р Филип Иванович), европейската политическа традиция (проф. Гюнтер Меншинг).
Влиянието на свети Дионисий, покровител на френските крале, върху развитието на богословската, философска и историческа мисъл през средните векове и на Изток, и на Запад трудно може да се измери, достатъчно е само да се спомене, че той е автор на идеята за катафатическото (позитивното) и апофатическото (негативното) разбиране на Божествената същност.
В „Премълчаната история“ се обръща внимание върху това значимо, проведено в България научно събитие, за същността и протичането на което разговаряме с организаторите проф. Георги Каприев и д-р Смилен Марков, и студента Василен Василев.
Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев , млад учен от Института по невробиология към БАН. " Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър . Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им. Д-р Татяна Брага, гл.ас. в..
На фона на брилянтната поезия, посветена на най-сетивния и раним орган в човешкото тяло, погледнахме делово и прагматично на тази медицинска специалност. Направихме го заедно с проф. Ива Петкова – водещ офталмолог, хирург и преподавател, ръководител на специализирана болница, с практика в нея и в МБАЛ "Александровска". Обсъдихме най-важните и..
Пратеници на турския курортен град Фетие пристигнаха у нас, за да представят красотите му, природата и възможностите за почивка. За разлика от станалите класически Кушадасъ, Анталия и Бодрум, това селище на Средиземно море не е много популярно сред българите. На мен ми допадна как там боровата гора почти целува морето, разделяна от него само от..
От две години Световният ден на рециклирането, инициатива, която официално се координира в България от сдружение "БГ Бъди активен" и е част от кампанията "Искам да съм полезен…Рециклирай ме!" прераства в Месец на рециклирането. От сдружението отправят покана към училища и детски градини да измислят и осъществят прояви, свързани с рециклирането, и..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg