Томичовият псалтир гостува за първи път у нас! Ценният ръкопис от „Втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва. Псалтирът ще бъде показан в Националния археологически музей и институт към БАН. Събитието е посветено на 150 години Българска академия на науките. Тази вечер е официалното откриване на изложбата, която ще продължи 2 месеца.
С богатите си илюстрации Томичовият псалтир, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, е един от най-важните книжовни паметници, останали от периода на Второто българско царство от времето на цар Иван Александър (1331–1371), вероятен поръчител. Произведението, създадено от Търновската книжовна школа и по-специално в Килифаревския манастир, е открито през 1901 година в Македония от сръбския професор и колекционер Сима Томич и се съхранява в Държавния исторически музей в руската столица. Томичовият псалтир никога след това не е излизал от фондовете на музея.
Съдържа 301 листа във формат фолио. Псалтирът включва песнопенията на Светия пророк и цар Давид. Той е отражение на реална социална ситуация – бубонната чума. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст. Този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения – като акатиста на Света Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Илюстриран е с 25-30 миниатюри.
Паметникът е бил подложен на сериозна реставрация и българската публика ще има възможност първа да види реставрирания псалтир. Проф. Аксиния Джурова е дългогодишна изследователка на псалтира и разказва за една възстановена залепена миниатюра, която изобразява Давид и Голиат.
Кое прави Томичовият псалтир изключителен книжовен паметник? Каква е неговата съдба след падането на България под Османско владичество? Какви изненадващи разкрития поднесе скорошната му реставрация?Какво разказват илюстрациите към псалмите за времето на неговото създаване? Трябва ли Томичовият псалтир да се завърне в България?
Отговорите на тези и други въпроси дава доц. д-р Христо Попов – директор на Националния археологически институт и музей.
Високата сърдечно-съдова смъртност в България е предизвикателство, което изисква сериозни мерки за превенция и лечение. Доц. Васил Трайков, председател на дружеството на кардиолозите в България, подчерта пред БНР неотложността на проблема, като заяви, че в националната здравна стратегия са заложени конкретни мерки за борба с него . Това включва..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея. "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..
В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...
Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
