Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Каприев: Университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи"

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката

| обновено на 10.10.19 в 18:21 БНР Новини
Д-р Борис Грозданов и проф. Георги Каприев (вдясно)
Снимка: Стефани Ангелова

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката. Но това всъщност не е големият проблем на българското образование. "Много по-същественото е, че университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи, най-вече на бакалаври". Това констатира в предаването "Нашият ден" проф. Георги Каприев, доктор на философските науки и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски".

„Нашият ден“ събра гледните точки на философите Георги Каприев и Борис Грозданов, за да разкаже защо българските висши учебни заведения остават извън европейските мрежи, а също и доколко проблемно е разминаването между „университетско“ и „академично“. 

"При нас (поне във висшето образование) цялата схема е сбъркана генерално. Основното е бакалавърското образование, там са хвърлени усилията. Правят се бакалавърските програми. Ако остане нещо за магистрите - добре, та са нещо като полузадочници. Докторантите са пуснати на паша. Всеки се оправя сам. Сиреч ние отново залагаме на най-ниското ниво и оттам е огромният проблем с мрежите", категоричен е проф. Каприев.

"Има разлика между "научна" и "академична" мрежа – работата е там, че науката не се прави от институциите, а от учените, които разгръщат една или друга тема. 

Съществува проблемно разминаване между "висше училище" и "университет" – те не са синоними. Разликата е голяма – във висшето училище няма докторантска степен, висшето училище е преподавателска институция, университетът е преподавателско-изследователска институция и това е така поне от времето на Хумболт", каза още Георги. Каприев.

В България пари за изследвания няма и това всъщност е проблем:

"Трябва да направим така, че средата да позволи на все по-малкото хора, които решат да се занимават в България с научни изследвания, да имат възможност да го правят. Защото България разполага със сериозен потенциал и с качествени учени, които обаче нямат възможност да се реализират у нас", допълни д-р Грозданов. 

Това са само част от проблемите, засегнати в разговора, който, по думите на проф. Каприев, "завършва позитивно". 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08