Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как като християни да реагираме на злото

3
Снимка: @ciela.books

Като избягваме да се взираме в злото на тоя свят, рядко си задаваме въпроса за неговата причина. Случи ли ни се нещастие, сме склонни да припишем вината на хората около нас, но трудно я търсим у самите себе си. Понякога сякаш някаква тъмна сила ни подтиква да вършим злини, дори и без да ги осъзнаваме и окачествяваме като такива. Така човешката душа се превръща в полесражение, където вечно борба водят дяволските сили с Божията благодат. 

Текстът на евангелското четиво, което разказва как Христос излекува човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, като ги изпраща в пасящите наблизо свине, е отправна точка към новия роман на Теодора Димова.

Как се реагира на злото, това е основният въпрос в „Поразените“. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след Деветосептемврийския преврат. В какво се изразява поражението и в какво победата? 

"Онова време беше абсолютно бездуховно. Духът липсваше. Да, любовта липсваше. Уважението към другия, отношението към другия, възхищението пред света, пред природата... Като че ли този режим изсмукваше духовността. Да се живее в общност без любов и без дух е много страшно", разказва авторката на "Поразените" Теодора Димова и допълва:

"Забравяме паметта си и това забравяне е много страшно. Работата на един писател е точно в това – да напомня, да изразява. Защото това, евангелски казано, е неразпознаването на Божието и на злото. Това беше и целта на романа ми – да ориентира. Другата ми цел беше да изследвам как човек реагира на злото. Злото съществува от грехопадението – не можем да го избегнем, но поне да не го подпомагаме. Никой от героите не е осъден, защото аз осъждам системата, а не нейните жертви". Самият Христос осъжда греха, не осъжда грешниците.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18