Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кога насилието се превръща в норма на поведение във и извън семейството

| обновено на 21.10.19 в 12:18
Весела Капитанска, Александър Райчев, Панайот Рандев и Харалан Александров (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Росица Михова

Кога насилието се превръща в норма на поведение във и извън семейството. В студиото на "Нашият ден" гостуват Весела Капитанска, семеен терапевт, Панайот Рандев, училищен психолог, и Харалан Александров, социален антрополог, които коментираха темата.

"В по-голяма част от историята на нашия вид насилието е било нормализирано и канализирано. Всъщност е огромно постижение на цивилизацията, че насилието е поставено под контрол и че новите поколения имат щастието да живеят в свят, в който насилието е по-скоро маргинализирано. Това е постижение на развитието. Иначе ние сме кодирани със способността да упражняваме насилие, особено в състояние на дълбока тревога", каза Харалан Александров.

Социалният антрополог цитира християнски трактат от 16 век, къде има сериозно и аргументирано твърдение, че "детето се ражда зло, защото в него е вселен дяволът, по силата на грехопадението. И затова "детето трябва да бъде избито като масло от мляко". Препоръчва се рутинно да се бие три пъти на ден с каиш или с пръчка. Тази обичайна практика води до това, което сега бихме определили като психична травма. "В по-модерни времена този тип травматична социализация през дозирани форми на насилие е много присъща на тоталитарните режими, които дресират, обикновено младите мъже, да бъдат насилници. Контролирането на насилието и неговото извеждане от живота е много крехко цивилизационно постижение, както става ясно от вълната срещу, да кажем, Стратегията за детето, която разтревожи страшно много хора. Така че тези процеси се оказват обратими."

Според Весела Капитанска трябва да се има предвид, че семейството, като всяка система, е част от други системи: "Ако започнем от семейството, често се случва така, че други системи прехвърлят отговорността за агресия и насилие. От своя страна, семейството прехвърля обратно тази отговорност. Т.е. ние не можем да разглеждаме семейството като изолирана част, защото в семейството действат както вътрешни, така и външни фактори. Така че тревожността е много висока и винаги избива някъде – или навън, или навътре... Дори и да няма брутално физическо насилие, в днешно време родителите изземват отговорността, която би трябвало да прехвърлят вече на подрастващите си деца и се опитват да ги предпазят от "този страшен външен свят."

Училищният психолог Панайот Рандев подчерта, че насилието никога не е еднофакторно явление. "Има много митове – първият мит е, че насилието расте – което не е вярно. Според Държавната агенция за закрила на детето има около 100 случая на насилие годишно – това са достигналите до тях документи. Според комисията за борба с противообществените прояви има около 250 случая. Според социалните служби, които се занимават със закрила на детето – има 2500 случая. Ако обаче съберете информация от неправителствени организации, които се занимават с проблеми с деца – те са между 12 и 15 хиляди. Международни изследвания показват, че около 1/3 от децата са подложени на тормоз. Това показва вариране на оценките 1000 пъти!. Т.е. системите не са в състояние да направят обективна оценка. Или 30% от децата твърдят, че са подложени на тормоз. Има поне една дузина видове насилие. Насилието е фундаменталният проблем, а тормозът е вид насилие."

Чуйте повече в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сърдечносъдовата смъртност у нас – почти три пъти по-висока от средната за ЕС

Високата сърдечно-съдова смъртност в България е предизвикателство, което изисква сериозни мерки за превенция и лечение. Доц. Васил Трайков, председател на дружеството на кардиолозите в България, подчерта пред БНР неотложността на проблема, като заяви, че в националната здравна стратегия са заложени конкретни мерки за борба с него . Това включва..

обновено на 25.04.24 в 06:48
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27