Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ученическото „хулиганство“ в интернет е сигнал за възрастните

БНР Новини
Снимка: Pxhere

Темата за тормоза чрез интернет платформите започва да ни интересува най-вече когато ние или наши близки се окажем в ролята на потърпевши и разберем, че никой не е застрахован. Когато това се случи, става ясно колко всъщност сме неподготвени да реагираме. 

Шестокласници от софийско училище публикуват карикатурни снимки на учители, създават фалшиви профили. В училището се разчува за случая, единият клас „натопява“ другия, директорът се опитва да „респектира“ учениците със заплаха за съд, засегнатите учители са огорчени до сълзи и в незнанието как да постъпят започват собствено „разследване“, спешно се призовават родители, те пък трябва да отговарят за деяние, което не е ясно кой е извършил… 

Всички са изненадани, включително и децата, повечето от които не са подозирали какъв ефект може да има шегата им. 

Според Антоанета Василева от Асоциация „Родители“, експерт към Центъра за безопасен интернет, подобни случаи са знак за натрупано напрежение в системата, която третира учениците като слушатели и „подчинени“ на авторитети и правила, а не като личности. 

Към това се добавя ранното съзряване и безспорната преднина на днешните деца в света на компютрите. Впрочем в ситуацията има и нещо положително. Тя може да бъде повод за откровен и сериозен, а не „наказателен“ разговор с учениците за последствията от подобни действия, разговор, в който компетентността на училищния психолог (ако има такъв) би била много полезна, разговор в семейството и класа, който да помогне на младите да осъзнаят отговорността за собствените си действия. 

И още нещо, ако говорите с децата като с пълноправни същества, може да се окаже, че засегнатите учители нямат нищо общо с техния гняв и протест. Парадокс? Чуйте записа. 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18