Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За първи път „Жулиета и Ромео“ на Никола Вакаи

Рафаела Лупиначи и Леонор Бонила в ролите на Ромео и Жулиета в спектакъла от програмата на 44-тия фестивал на „Вале д`Итрия“.
Снимка: festivaldellavalleditria.it

През 2018 г. фестивалът „Valle d’Itria“ който се провежда в двора на „Palazzo Ducale“ в Мартина Франка беше посветен на любовта. Една от оперите представени там беше „Жулиета и Ромео“ на Никола Вакаи, единствената останала от богатото оперно наследство на композитора. Той създава седемнадесет опери, от които на сцена се поставят само десет. Либретото на Феличе Романи се основава на едноименната трагедия на Луиджи Сцевола и на новелата от 1530 г. на Луиджи да Порто. Изпълнена е за първи път в театър „Конобиана“ в Милано на 31 октомври 1825 г. Това е първият голям успех за Вакаи. Следват постановки в Барселона на 26.05.1827 г., Париж 11.09.1827 г., в Лисабон през есента на 1828 г., в Лондон на 10.04.1832 г., в Мексико през юли 1841 г. На 12.10.1933 в немски превод е представена в Грац както и в Будапеща на 31.07.1845 г. През 1930 г. Винченцо Белини създава „Капулети и Монтеки“ по същото либрето на Феличе Романи и постепенно театрите забравят за операта на Вакаи. На 27 октомври 1832 г. по време на постановката „Капулети и Монтеки“ на Белини в Болоня легендарната Мария Малибран, която пее Ромео предпочита сцената от третото действие от операта на Вакаи, пред това на Белини и това става традиция в много постановки през 19 в. Така е предтавена операта на Белини през 1933 г. в Париж и на 20 юли в Лондон, като там Ромео се изпълнява от друга световноизвестна певица Джудита Паста. За подобно изпълнение има сведение и за 8.09.1897 г. в Хамбург. Това довело до куриозната ситуация издателство „Рикорди“ отпечатвайки операта на Белини, като допълнение да прилага третото действие на Вакаи.

Постановката на фестивала, която ще слушаме тази вечер е в критическата редакция на Илария Наричи.
Познатият сюжет тук е малко променен.
Операта започва с траурната церемония след смъртта на брата на Жулиета.
Значително е увеличена ролята на Жулиета. Образите на родителите ѝ Капелио Капулети и майка ѝ Адела са също доста разширени. Тебадо не ѝ е брат, а годеник за когото тя трябва да се омъжи по настояване на баща си. Ромео убива Тебалдо по време на сватбеното тържество и затова трябва да бяга. Жулиета по съвет на фармацевта Лоренцо изпива приспивателно и потъва в дълбок, приличащ на смърт сън. Бележката, която Лоренцо пише на Ромео не стига до него, което води до обичайната трагична развръзка. На финала идва Лоренцо и вижда двамата мъртви влюбени. Жулиета, която е още е в съзнание го моли за прошка. Разбрал, че Ромео е дошъл да се прости с дъщеря му в гробницата идва Капелио. Той чува упреците на дъщеря си, която го обвинява за това, че е забранил тяхната любов и я вижда да се пробожда.

В операта има няколко изключително красиви арии и дуети, на които си струва да се обърне специално внимание.
В първо действие:
- Арията на Ромео „Se Romeo t`uccise un figlio“;
- Дует на Жулиета и Ромео „Sei pur tu che ancor rivedo?“
Във второ действие:
- На Капелио, бащата на Жулиета „Nella tua vittima – Rio destino! e al mio nemicо“;
- Предсмъртната сцена на Ромео и Жулиета „E questo il loco... Ah! se tu dormi, svegliati“, която започва с много красиво встъпление със соло на арфа и английски рог;
- Финална ария на Жулиета „Tu t'arretri!... Il ferro neghi!...“

Действащи лица и изпълнители
• Ромео Монтеки – Рафаела Лупиначи, контраалт;
• Жулиета Капулети – Леонор Бонила, сопран;
• Тебалдо – Васа Стайкич, бас;
• Капелио Капулети – Леонардо Кортелаци, тенор;
• Брат Лоренцо – Кристиан Сен, баритон;
• Адела, майка на Жулиета – Паолета Мароко, сопран;
хор на общинския театър в Пиаченца, оркестър на академията към Миланската Скала, диригент Сесто Куатрини.
Запис от 31 юли 2018 г. в „Палацо Дукале“ в Мартина Франка, област Пулия, спектакъл от програмата на 44-тия фестивал на „Вале д`Итрия“.

Струва си да ви разкажа за композитора на тази опера – Никола Вакаи (15 март 1790 - 5 или 6 август 1848) е роден в Толентино, но израства в Пезаро, където учи музика преди родителите му да ги изпратят в Рим, за да учи прави. Той няма никакво намерение да става адвокат, затова взема уроци по хармония, контрапункт и композиция. След като получава дипломата си от академията „Санта Чечилия“, той отива да продължи образованието си в Неапол с Джовани Паизиело, чийто „Севилски бръснар“ бил всепризнат шедьовър до появата на едноименната опера на Росини. В Неапол той пише литургична музика, както и арии за прочутия тогава композитор Валентино Фиораванти и за различни певци. Вакаи започва кариерата си във Венеция, където в периода 1817-20 създава четири балета за театър „Ла Фениче“, прави редакция на „Месия“ на Хендел и превежда „Йосиф“ на Меюл.

Първият му оперен успех е „Шотландските самотници“ представена в Неапол през 1815 г. Получава предложение от Парма за опера и той пише „Петър Велики“, като дори участва в спектаклите. Така се стига до паметната дата на миланската постановка на „Жулиета и Ромео“.
След няколко несполучливи опери Вакаи заминава да преподава пеене първо в Париж през 1829, а след това от април 1932 г. в Лондон, където се поставя неговата „Жулието и Ромео“. Популярността му допада на английското общество и той е приет с почести, като започва да дава уроци.
През 1833 заради смъртта на баща си Вакаи се завръща в Италия, жени се.
През 1837 г. заедно с Копола, Гаетано Доницети, Северио Меркаданте и Никола Пачини се включва в написването на кантата в памет на Мария Малибран.

През 1838 г. Никола Вакаи става директор и преподавател по композиция в Миланската консерватория. Той реорганизира учебния процес, въвежда студентските продукции и оперни спектакли, и създава хор.
След шест години поради влошено здраве се завръща в Пезаро, където остава до края на дните си.
Вакаи е известен като добър вокален педагог. Той написва „Практически методи на пеенето“ (Metodo pratico de canto).

Оперният театър в годния му град Толентино се нарича „Никола Вакаи“.
В писмо от 1851 г. Росини обявява, че Вакаи заема „много светло място сред най-известните композитори“, като го нарича „дълбок познавач на физиологията на гласа, който поддържа учениците в рамките на изкуството, прилагайки към тях метод, който ги кара да пеят по начин, който се усеща с душата. Името на Вакаи може би е по-добре познато днес, отколкото някои други имена, заради педагогическите му трудове“.

А ето какво казва диригентът на спектакъла Сесто Куатрини, когато го питат защо една толкова красива опера е напълно забравена:
„Заради модата. Както тази година е модерно да се обличаме в синьо, а на следващата в розово. Операта има великолепни страници, с прекрасна музика. Бих казал дори, че някои неща от нея се повтарят при Белини, специално сцената на смъртта на Ромео. Много е забавна, но и трудна за дирижиране, но ние сме ентусиазирани да я представим по най-добрия начин на публиката“.

Освен операта на Никорла Вакаи, която представяме за първи път ще доразвием сюжета за двамата влюбени от Верона с още няколко фрагмента от творби, посветени на тяхната история.
Над 24 опери са създадени по този сюжет. Най-ранната е от 1776 „Зингшпил“ от Георг Бенда, която завършва щастливо.

Операта „Жулиета и Ромео“ от Николо Дзингарели по либрето на Джузепе Мария Фопа по новелата от 1530 г. на Луиджи да Порто е с премиера на 30.01.1796 в Миланската Скала.

„Капулети и Монтеки“ от Винченцо Белини по либрето на Феличе Романи по новелата от 1530 г. на Луиджи да Порто е представена за първи път на 11.03.1830 във Венеция в театър „Ла Фениче“. Ще ви предложа финалът на операта в изпълнение на Веселина Кацарова-Ромео, Лучия Алиберти-Жулиета, с участието на Пражси филхармоничен хор и СО на Средногерманското радио, диригент Марчело Виоти.

Девет години след шедьовъра на Белини, през 1839 г. Ектор Берлиоз създава Драматична симфония за смесен хор и оркестър Ромео и Жулиета. Ще чуете финала на тази грандиозна творба, който е отделен за отец Лоренцо, който оплаква влюбените. Изпълнители са Орлин Анастасов, Лондонски хор, Лондонски симфоничен оркестър, диригент сър Колин Дейвис.

Ще прозвучи увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ на Пьотр Илич Чайковски от 1869 г. в изпълнение на Държавния академичен симфоничен оркестър с диригент Евгений Светланов.

Още една опера „Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно по либрето на Жюл Барбие и Мишел Каре, по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Премиерата е на 27.04.1867 в Париж в „Театър Лирик“. Финалът на операта ще представят Роберто Аланя-Ромео, Анжела Георгиу-Жулиета, хор и оркестър на театър Капитол, Тулуза, диригент Мишел Пласон

Операта „Жулиета и Ромео“ от Рикардо Дзандонай е по либрето на Артуро Росато и е представена на 14 февруари 1922 в театър „Костанци“, Рим. Не ще пропуснем и този финал с Антониета Маца Медичи е Жулиета, Анджело ла Форезе е Ромео, хорът на пеатро Камунале, Болоня и оркестъра на Сан Рамо с диригент Лорис Гаварини.

Срещата ни ще завърши със сюита от балета „Ромео и Жулиета“ (оп. 64) балет от Сергей Прокофиев по либрето на автора в партньорство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Премиерата е в Националния театър в Бърно, Чехословакия, на 30.12.1938 г. Изпълнител е Филхармоничният оркестър на Ротердам с диригент Едо де Ваарт.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианофорте: зад кулисите на Международния конкурс за пианисти "Шопен"

Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..

публикувано на 19.04.24 в 08:20

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..

публикувано на 17.04.24 в 12:25
Peela

Не е зле!

"Notbad"  ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният трети пореден албум и съдържа четиринайсет авторски пиеси на шестчленния състав от музикантите Йоханес Гранрот (китара, вокали, композиции), Мая Манила (вокали и кийборди), Севери Сорйонен (барабани),..

публикувано на 17.04.24 в 10:30

"Севилският бръснар" с нова постановка в музикалния театър на Линц

Басът Михаел Вагнер отново блесна в Музикалния театър на Линц с дебютна роля. В премиерата на "Севилският бръснар" на Росини на 20 януари тази година той изигра д-р Бартоло. Роденият в Долна Австрия Михаел Вагнер умее да убеждава не само музикално, но и театрално. В това отношение ролята му в "Севилският бръснар" му предостави най-добри условия и..

публикувано на 17.04.24 в 08:45

Лия Петрова представя Корнголд под палката на Йоханес Калицке

Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..

публикувано на 16.04.24 в 09:30