Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нуждае ли се от промени Законът за радиото и телевизията

Снимка: Иван Русланов

• Колко спешна е необходимостта от промени в Закона за радиото и телевизията?
• Как трябва да се финансират обществените медии, така че да се гарантира тяхната независимост.
• Има ли смисъл от сливане на двете обществени медии?
• Кой трябва да има право да спре излъчването на БНР или БНТ?

Предаването "Законът и Темида" потърси мнението на експерти по тези въпроси, определящи мястото и ролята на обществените медии днес.

Отношение по темите вземат: Константин Тилев, автор и създател на "Нощен хоризонт", основател на ФМ+, член на КРС; Мария Стефанова, медиен експерт, бивш председател на СЕМ; Емил Кошлуков, директор на БНТ; Александър Кашъмов, ръководител на правния отдел на програма "Достъп до информация" и проф. Маргарита Пешева, медиен експерт и историк.

Мненията на събеседниците се обединиха около идеята, че Законът категорично трябва да бъде променен. Макар и добре написан, сега действащият закон е писан през 1998 г. и отдавна не отговаря на променената и динамична съвременна среда.

Законът е доста остарял, а с темпа, с който се развиват технологиите, той е и морално изчерпан“ – обобщи директорът на БНТ Емил Кошлуков.

Другата тема, по която участниците бяха единодушни, е, че идеята за сливане на БНТ и БНР е остаряла, излишна и не би довела до по-ефективно управление или разходване на средствата.

Отделно гостите взеха отношение по ситуацията в БНР, резултат от възникналата криза, предизвикана от спирането на ефира на програма "Хоризонт".

"Генералният директор не бива да се поддава на натиск – обобщи мненията Константин Тилев. – Ръководителят трябва достойно да стои на мястото си и да отстоява позициите си. 

Един голям ръководител е като шофьора – трябва да управлява внимателно автомобила си, кораба или самолета си, за да може да премине по маршрута безпрепятствено" – допълни той.

Адвокат Александър Кашъмов коментира има ли дефицит в програмите на обществените медии.  




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18