Радиоенциклопедия

от понеделник до сряда
от 17.00 до 17.30 часа

Пътуване без граници в пространството, времето и идеите, за което фантазията и творческото любопитство са само предпоставка. Следват безброй срещи и разговори с учени, изследователи, професионалисти, сладкодумни разказвачи, часове записи, ровене в книгите и мрежата, отсяване, преживяване, рисуване на картина със звук и музика. Така се родиха повече от 200 поредици, близо 1000 30-минутни предавания за астрономия, история, математика, биология, пътешествия, краезнание, археология, кино, архитектура, видни личности, педагогика, езикознание, паркостроителство, етнография, традиционен бит, мода, занаяти, природни феномени, гастрономия, етика, философия и т.н. и т.н.
Като документално богатство, професионално и познавателно равнище Радиоенциклопедията на програма „Христо Ботев“ е уникална продукция, отговаряща в най-висока степен на целите на общественото радио.
Честит юбилей, скъпи колеги и слушатели. Продължаваме нататък!

Слушателите на програма „Христо Ботев” знаят много. Но като истински последователи на Сократ и неговата максима „Аз знам, че нищо не знам”, колкото повече знаят, толкова повече искат да научат. В нашите радиоенциклопедии природни феномени разказват приказки от скали и вода, опознаваме културата на света чрез храните и танците на различните народи, тренираме културата на ума и разума чрез популярна философия и психология, търсим ново познание за историята, човешката сексуалност, бойните изкуства, географските открития и личностите, свързани с тях, изправяме астрономията срещу астрологията, не се страхуваме да борим скуката дори с математика без формули. Всеки месец се излъчват по три сериала. Обединени са в цикли с различни водещи по взаимно допълващи се теми в рамките на поредицата като всеки ден от седмицата, в който са излъчвани, е заделен за съответната поредица.

Екип на предаването: Анета Янакиева, Венета Гаврилова, Гергина Дворецка, Елена Кортел, Михайлина Павлова, Николета Атанасова, Петра Талева, Роза Дамянова, Росица Панайотова, Цвета Николова, Георги Стефанов, Диляна Трачева, Елинка Величкова, Цветославия Бахариева и др.

Публикации

Църквата-ротонда „Св. Георги“ е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града, датираща от римската империя.

Радиоенциклопедия „Археологията и градът. Под паважа на София“: Останките и градът

Ако бъдат разделени от динамиката на настоящето, ценните археологически находки в градове като София – пълни с история и култура, се изпразват от значение и изглеждат изоставени. Архитекти, археолози, урбанисти – всички те се борят за запазването на..

публикувано на 04.07.19 в 10:00
Триъгълната кула на древна Сердика.

Радиоенциклопедия „Археологията и градът. Под паважа на София“: Средновековието на София

Археологическите находки от софийското средновековие разказват за съществените промени, случили се с града в този период. Той два пъти сменя името си и става сцена на политически, културни, религиозни, етнически и икономически сблъсъци. Как ги виждаме и как..

публикувано на 03.07.19 в 12:35
Разкопки на неолитното селище в Слатина, намиращи се на ул. „Неделчо Бончев “ в комплекса на БАН.

Радиоенциклопедия „Археологията и градът. Под паважа на София“: Античен блясък и интригуваща Праистория

Античната епоха с внушителното строителство и градоустройство, типични за градовете на Римската империя, е оставила най-видимите   следи в Сердика и околностите ѝ. Въпреки че немалка част от находките изчезват под грандиозните строежи по съветски..

публикувано на 13.06.19 в 09:05
Западната порта на Сердика, близо до католическата църква

Радиоенциклопедия „Археологията и градът. Под паважа на София“: Археолозите на София

Градската археология е надпревара с багерите, конфликт с живота на съвременния град, но и страст, съдба за поколения ценители на старините и професионални археолози, вградили имената си в историята на разкриването и съхраняването на многовековното..

публикувано на 06.06.19 в 09:10

Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Читалище за днес

„Селският фейсбук“, архаизъм, културен клуб, духовен център, място за срещи... читалището днес търси своята роля, която да му влее жизнени сили така, както е ставало след всяка голяма промяна в страната ни. След кризата идва възземането, за него обаче има..

публикувано на 31.05.19 в 10:37

Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Държавна самодейност

По време на така наречения социализъм държавата изцяло отнема инициативата на гражданите. Читалищата, които са създадени и десетилетия работят благодарение на доброволните дарения, труд и ентусиазъм на хората, на практика стават част от институциите в НРБ...

публикувано на 23.05.19 в 10:03
Едни от най-известните лектори през 20-те и 30-те години на ХХ век, отляво надясно (на горния ред): проф. Михаил Арнаудов, проф. Асен Златаров, проф. Иван Шишманов, (на долния ред): проф. Васил Златарски, проф. Александър Балабанов, проф. Стефан Младенов.

Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Читалищен народен университет

Сказки, лектории, празнични четения, народни четения, научен курс, лекторска група, селски университет… Под тези наименования в началото на ХХ век и особено през 20-те и 30-те години читалищната просвета става особено популярна. Почти няма интелектуалец –..

публикувано на 17.05.19 в 10:19

Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Криза и възземане в свободна България

Енергията на прохождащата млада държава е насочена към създаване на институции и закони, а свободните граждани се впускат в политиката и предприемачеството. Читалищата остават на заден план за повече от десетилетие. За някои от тях кризата започва още..

публикувано на 10.05.19 в 10:13
Празникът на цветовете „Холи“, който се празнува в Индия.

Радиоенциклопедия „Цветно, по-цветно... великолепно!”: Вдъхновени от цветовете

Хората, за които цветът е вдъхновение, професия, страст, са много. Почти няма човешка дейност, в която цветовете да не са от съществено значение. Необходимостта от задълбочаване на познанията, измерване, уеднаквяване на стандартите, разширяване на..

публикувано на 07.05.19 в 11:10
Първите български читалища в Шумен, Лом и Свищов

Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето“: Основателите

Засега няма достатъчно обосновано обяснение фактът, че през 1856 година почти едновременно, само с няколко месеца разлика, в три български града – Свищов, Лом и Шумен, се създават първите читалища. Документите от епохата са оскъдни, а и „официалното“..

публикувано на 02.05.19 в 16:46