Радиоенциклопедия

от понеделник до сряда
от 17.00 до 17.30 часа

Пътуване без граници в пространството, времето и идеите, за което фантазията и творческото любопитство са само предпоставка. Следват безброй срещи и разговори с учени, изследователи, професионалисти, сладкодумни разказвачи, часове записи, ровене в книгите и мрежата, отсяване, преживяване, рисуване на картина със звук и музика. Така се родиха повече от 200 поредици, близо 1000 30-минутни предавания за астрономия, история, математика, биология, пътешествия, краезнание, археология, кино, архитектура, видни личности, педагогика, езикознание, паркостроителство, етнография, традиционен бит, мода, занаяти, природни феномени, гастрономия, етика, философия и т.н. и т.н.
Като документално богатство, професионално и познавателно равнище Радиоенциклопедията на програма „Христо Ботев“ е уникална продукция, отговаряща в най-висока степен на целите на общественото радио.
Честит юбилей, скъпи колеги и слушатели. Продължаваме нататък!

Слушателите на програма „Христо Ботев” знаят много. Но като истински последователи на Сократ и неговата максима „Аз знам, че нищо не знам”, колкото повече знаят, толкова повече искат да научат. В нашите радиоенциклопедии природни феномени разказват приказки от скали и вода, опознаваме културата на света чрез храните и танците на различните народи, тренираме културата на ума и разума чрез популярна философия и психология, търсим ново познание за историята, човешката сексуалност, бойните изкуства, географските открития и личностите, свързани с тях, изправяме астрономията срещу астрологията, не се страхуваме да борим скуката дори с математика без формули. Всеки месец се излъчват по три сериала. Обединени са в цикли с различни водещи по взаимно допълващи се теми в рамките на поредицата като всеки ден от седмицата, в който са излъчвани, е заделен за съответната поредица.

Екип на предаването: Анета Янакиева, Венета Гаврилова, Гергина Дворецка, Елена Кортел, Михайлина Павлова, Николета Атанасова, Петра Талева, Роза Дамянова, Росица Панайотова, Цвета Николова, Георги Стефанов, Диляна Трачева, Елинка Величкова, Цветославия Бахариева и др.

Публикации

Метеоритен къс от фонда на Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми към СУ „Св. Климент Охридски“

Радиоенциклопедия „Загадъчните метеорити”: Метеоритите и България

Неотдавна в Мичиган специалисти по идентифициране на метеорити попаднаха на нещо уникално – в продължение на дълги години един местен фермер е подпирал входната си врата с десеткилограмов метеорит, паднал в този двор далече преди това. Сега въпросното..

публикувано на 25.09.19 в 09:15
Къс от Челябинския метеорит, който падна в Урал през 2013 г. (с размер 30 на 40 см и тегло около 8 кг)

Радиоенциклопедия „Загадъчните метеорити”: Легендарни метеорити

Метеоритите са пряка връзка на човечеството с Космоса далеч преди да се появят първите космически апарати – затова са обясними и амбициите на човешката фантазия да свърже тези късове от небесни тела с религиозната вяра в свръхестественото. Запратеният на..

публикувано на 18.09.19 в 09:25

Радиоенциклопедия „Загадъчните метеорити”: Защо метеоритите са толкова ценни?

С какви представи са свързвали древните хора тези космически пришълци, падали на земята, щом са изковавали своите оръжия, инструменти, амулети и талисмани от метеоритно желязо още преди желязната епоха? Как тези чудеса, дошли от небето са били превръщани в..

публикувано на 11.09.19 в 09:15

Радиоенциклопедия „Загадъчните метеорити”: Каменните и железните деца на астероидите

Напоследък учените отделят все по-голямо внимание на тези парчета от космически тела, „гостуващи“, без да бъдат канени, от време на време и на нашата планета – така както са го направили преди около 65 милиона години, за да оставят забележителния кратер..

публикувано на 04.09.19 в 08:45
Пристигането на британците в Мандалай на 28 ноември 1885 г., след третата англо-бриманска война, която бележи началото на британското управление в Бирма.

Радиоенциклопедия „Колонизацията на света – цивилизация на империи?“: Колонизацията на Азия

Азия e най-големият по площ и численост континент в света. Той е и територията на стари цивилизации, вековни държави, мистична притегателна сила на политиката и търговията за европейците още от Античността. Азия е континентът, с който Европа има..

обновено на 27.08.19 в 10:23
Роби в древен Египет (Археологически музей, Болоня.)

Радиоенциклопедия „Колонизацията на света – цивилизация на империи?“: Колонизацията на Африка и Близкия Изток

Африка е позната на европейските цивилизации още от Античността. Както и в другите части от поредицата, съсредоточаваме вниманието на анализа на взаимоотношения към откривателството с цел колонизиране. Въпреки късното разпределение на територията на..

обновено на 20.08.19 в 11:35
По посока на часовниковата стрелка, от горния ляв ъгъл: Ян Люксембургски в битката при Креси; Английски и френско-кастилски кораби в битката при Ла Рошел; Хенри V с армията си в битката при Азенкур; Жана д'Арк води войските на Валоа при обсадата на Орлеан.

Радиоенциклопедия „Колонизацията на света – цивилизация на империи?“: Великобритания и Новия свят

XV век бележи много на брой новости за европейската цивилизация. 1440 година е моментът на създаването на печатарската преса, за първи път започва масово ограмотяване. Константинопол е превзет от Османската империя, което слага край на Източната римска..

обновено на 13.08.19 в 10:17
Терминът „реконкиста“ (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековния период на отвоюване на Иберийския полуостров от християнските кралства. Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите.

Радиоенциклопедия „Колонизацията на света – цивилизация на империи“: Началото – от Иберийския полуостров към Южна Америка

В световната история никой континент не е притежавал колонии, колкото Европа. Само че заедно с това, което традиционно се възприема като цивилизационен процес, немислим по друг начин от вече случилият се, колонизирането на континентите повдига етични..

обновено на 05.08.19 в 17:36
Църквата-ротонда „Св. Георги“ е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града, датираща от римската империя.

Радиоенциклопедия „Археологията и градът. Под паважа на София“: Останките и градът

Ако бъдат разделени от динамиката на настоящето, ценните археологически находки в градове като София – пълни с история и култура, се изпразват от значение и изглеждат изоставени. Архитекти, археолози, урбанисти – всички те се борят за запазването на..

публикувано на 04.07.19 в 10:00
Триъгълната кула на древна Сердика.

Радиоенциклопедия „Археологията и градът. Под паважа на София“: Средновековието на София

Археологическите находки от софийското средновековие разказват за съществените промени, случили се с града в този период. Той два пъти сменя името си и става сцена на политически, културни, религиозни, етнически и икономически сблъсъци. Как ги виждаме и как..

публикувано на 03.07.19 в 12:35