Радиоенциклопедия

от понеделник до сряда
от 17.00 до 17.30 часа

Пътуване без граници в пространството, времето и идеите, за което фантазията и творческото любопитство са само предпоставка. Следват безброй срещи и разговори с учени, изследователи, професионалисти, сладкодумни разказвачи, часове записи, ровене в книгите и мрежата, отсяване, преживяване, рисуване на картина със звук и музика. Така се родиха повече от 200 поредици, близо 1000 30-минутни предавания за астрономия, история, математика, биология, пътешествия, краезнание, археология, кино, архитектура, видни личности, педагогика, езикознание, паркостроителство, етнография, традиционен бит, мода, занаяти, природни феномени, гастрономия, етика, философия и т.н. и т.н.
Като документално богатство, професионално и познавателно равнище Радиоенциклопедията на програма „Христо Ботев“ е уникална продукция, отговаряща в най-висока степен на целите на общественото радио.
Честит юбилей, скъпи колеги и слушатели. Продължаваме нататък!

Слушателите на програма „Христо Ботев” знаят много. Но като истински последователи на Сократ и неговата максима „Аз знам, че нищо не знам”, колкото повече знаят, толкова повече искат да научат. В нашите радиоенциклопедии природни феномени разказват приказки от скали и вода, опознаваме културата на света чрез храните и танците на различните народи, тренираме културата на ума и разума чрез популярна философия и психология, търсим ново познание за историята, човешката сексуалност, бойните изкуства, географските открития и личностите, свързани с тях, изправяме астрономията срещу астрологията, не се страхуваме да борим скуката дори с математика без формули. Всеки месец се излъчват по три сериала. Обединени са в цикли с различни водещи по взаимно допълващи се теми в рамките на поредицата като всеки ден от седмицата, в който са излъчвани, е заделен за съответната поредица.

Екип на предаването: Анета Янакиева, Венета Гаврилова, Гергина Дворецка, Елена Кортел, Михайлина Павлова, Николета Атанасова, Петра Талева, Роза Дамянова, Росица Панайотова, Цвета Николова, Георги Стефанов, Диляна Трачева, Елинка Величкова, Цветославия Бахариева и др.

Публикации

Сладкишът „кюнефе“

Сладкишите от Турция

В турската кухня сладкишите са безбройни – баклави, тулумби и кадаифи, локуми и халви, ашуре и кюнефе, нежната памук халва пишмание, казандиби, сиропираният млечен карамелен сладкиш трилече и много други. За царицата на всички сладки изкушения и на..

публикувано на 23.10.18 в 16:35

Сладкишите на Изтока

Какви сладкиши се приготвят в Близкия Изток и по какви случаи? Кои подправки и продукти дават приказния им аромат? Какъв точно е вкусът на подправката махлеб? Какви количества сладкиши приготвят за празниците християни и мюсюлмани в Близкия Изток? Защо..

публикувано на 12.10.18 в 11:10
 Къщата с кафенето и шекерджийската работилница в Етнографския музей на открито „Етър“

Имало едно време

Как са си подслаждали всекидневието и празниците българите в миналото и защо сладки изкушения са се приготвяли предимно в шекерджийските работилници? Всяка сряда на октомври, от 17.00 до 17.30 часа, в ефира на програма „Христо Ботев“ може да слушате..

обновено на 05.10.18 в 13:41
Крина и шиник (Регионален етнографски музей, Пловдив – постоянна експозиция).

Хлябът в приказния свят на вещите

ftp://files.bnr.bg/HristoBotev/Radioenciklopediq/110310_Hliab_Evropa.mp3 В традициите на българина хлябът е тайнство. Той притежава особени функции, които се пренасят върху процеса и вещите при неговата направа: шиникът за зърно, ситото, нощвите, ръженът за..

публикувано на 10.08.18 в 15:05

Значението на гората

„Хубава си, моя горо!” Всеки човек, изпитал красотата и богатствата на гората, възкликва в душата си като поета Любен Каравелов. Омаян от зеления полъх на короните, от сладката, кладенчова вода изпод корените на буките, освежен от шепата дъхави горски..

публикувано на 08.08.18 в 16:10
Момент от четене на поезия на конкурса „Усин Керим”, организиран от вестник „Дром дромендар”.

Поетичният свят на ромите

Знаем за велики световни поети и писатели, които черпели вдъхновение от ромите и им посветили хиляди страници. Време е да научим повече за поезията и поетите от самия ромски етнос. Върнахме се назад в историята, за да разберем кой е първия признат поет..

публикувано на 08.08.18 в 12:40
Сцена от балета „Копелия” („Compac театър”, Мадрид).

Куклата – стремеж към нашето съвършенство

ftp://files.bnr.bg/HristoBotev/Radioenciklopediq/130905_kuklite_1.mp3 Как първите човекоподобни фигурки, олицетворяващи боговете, се превръщат в детска играчка? Куклите на Хера, Артемида и Афродита. Копелия – мечта за съвършенство и любов. Как куклите..

публикувано на 07.08.18 в 08:55
Каменна мелница за зърно (хромел), халколит, V хил. пр. Хр, Старозагорско (възстановка в музейна среда с оригинални находки).

Откъде тръгва хлябът на Европа

ftp://files.bnr.bg/HristoBotev/Radioenciklopediq/110303_Chov.istoria.mp3 Различен от днешния хляб ли са хапвали древните ни предци? По колко е била тяхната дневна дажба? Не знаем на какъв език са говорили, нито как са наричали земята, която днес е наша обща..

публикувано на 03.08.18 в 11:25
Безистенът (покрит пазар) в Ямбол е построен през първата половина на ХVI век. Той е един от най-запазените и интересни архитектурни паметници в България.

Пазарът – сърцето на града

Още от разцвета на Плиска и Преслав няма значимо българско селище без своето тържище. Нещо повече, пазарът, безистенът, градската чаршия често стават центъра, около който се оформя градската структура и в който се извършва не само търговска дейност, но и..

публикувано на 02.08.18 в 12:30

Първите масови залесявания

Масовите залесявания на оголените планински склонове в България в началото на двайсти век бавно, постепенно превръщат земята ни в зелена територия, пълна с живот. Дървета, храсти и треви, гъби, лишеи и мъхове, огромно разнообразие от диви животни и..

публикувано на 01.08.18 в 15:25