от понеделник до сряда
от 16.30 до 17.00 часа
Пътуване без граници в пространството, времето и идеите, за което фантазията и творческото любопитство са само предпоставка. Следват безброй срещи и разговори с учени, изследователи, професионалисти, сладкодумни разказвачи, часове записи, ровене в книгите и мрежата, отсяване, преживяване, рисуване на картина със звук и музика. Така се родиха повече от 200 поредици, близо 1000 30-минутни предавания за астрономия, история, математика, биология, пътешествия, краезнание, археология, кино, архитектура, видни личности, педагогика, езикознание, паркостроителство, етнография, традиционен бит, мода, занаяти, природни феномени, гастрономия, етика, философия и т.н. и т.н.
Като документално богатство, професионално и познавателно равнище Радиоенциклопедията на програма „Христо Ботев“ е уникална продукция, отговаряща в най-висока степен на целите на общественото радио.
Честит юбилей, скъпи колеги и слушатели. Продължаваме нататък!
Как бе постигнато приемането на страната ни в Европейския съюз, през какви стъпки премина българското общество и българската дипломация; Изтокът и Западът в съвременния свят; обединена Европа – общият и националният интерес, прогнози. Събеседници са..
България след Втората световна война: има ли страната собствени интереси в съветската сфера на влияние; българската дипломация и отношенията със съседите ни на Балканите; разширяване на българските контакти по пътя на културата и търговско-икономическите..
Докога българският неутралитет през Втората световна война има шанс; идеологии или българският национален идеал мотивират избора на съюзници; приноси на българската дипломация; победена или страна-победителка е България на Парижката мирна конференция...
Възможен ли е българският неутралитет през Първата световна война? Как оползотворяваме известното в историята на дипломацията „българско лято” и защо България се оказва толкова желан съюзник и от Антантата, и от Централните сили? Защо страната ни оказва..
Защо земетресенията като природни бедствия заемат първото място по брой на жертви според статистиките за природни бедствия и свързан ли е този факт с размествания на земните континентални плочи в наши дни? Кои насекоми, птици, риби и бозайници най-успешно..
Как метеоролозите обясняват ролята на циклоните и антициклоните, атмосферните фронтове и смерчовете, торнадата и различните ветрове с местно значение в наши дни, когато все повече се говори за глобално затопляне? Как въздухът като стихия се е осмислял чрез..
Разказваме за загадките, които крият мегалитните съоръжения Бегликташ в Странджа и Скумсале в Средна гора. За какво разказва откритото от археолозите, какви са работните хипотези и какви въпроси чакат своите отговори... За всичко това научихме от ст.н.с...
Разказваме за материалните следи и писмените сведения за контактите между населението на древен Египет и древна Тракия, за влиянията и преплитанията в мистериите на различните религии и учения. Гости: проф. Валерия Фол, траколог и доц. Теодор Леков,..
Може ли и как точно отговаря археологията на въпроса къде е прочутата „всеславна могила” на хан Омуртаг... За това разговаряме с проф. Станислав Станилов, проф. д-р Диана Гергова и проф. Георги Атанасов. Проф. Атанасов разказва и за последното си..
Могла ли е българската дипломация да предотврати Междусъюзническата война; нрави в балканската дипломация; балканските държави между Антантата и Централните сили; Букурещкият мирен договор - тактика на българската дипломация; катастрофа ли са двете..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg