За думите

вторник, от 15.30 до 17.00 часа

Предаването търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика. Намира го като говори за езика ни пристрастно, но не патетично, популярно, но не популистки, познавателно, но не назидателно. „За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика/езиците, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме.
Гости и „съавтори“ на предаването са най-добрите езиковеди от Института за български език при БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и другите университети в страната, изявени български творци, учители, студенти, ученици и слушатели.
Награда „Сирак Скитник“ през 2014 година. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо и българския език и реч.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Зорка Мирчева
Връзка с екипа: тел. 02 987 50 36 и zadumite@bnr.bg

Публикации

Както и да пишеш, написаното остава

Освен със съдържанието си, написаният на ръка текст, отделни думи, дори само подписът казват още много за човека, който ги е оставил. Така дори след векове специалистът графолог може да направи портрет на историческа личност или анонимен автор. Особено..

публикувано на 02.04.19 в 17:05

Очакван интерес към програма на МОН

Националната програма „Мотивирани учители“, която беше одобрена от Министерския съвет заедно с още 16 национални програми за развитие на образованието, трябва да отговори на все по-осезаемия недостиг на учители по определени предмети, особено в проблемни..

публикувано на 28.03.19 в 15:00

Бизнесуомънки, олигархини, булевардеси

Иде реч за бурното словотворчество на женскородови имена, свързано с промените в речта ни през последния четвърт век. Същевременно наблюдаваме и т.нар. „маскулинизация“ (омъжествяване) на имената, назоваващи лица жени. Противоположни ли са двете явления или..

публикувано на 26.03.19 в 17:05
Нели Колева, ръководител на проекта „Нов път за нови таланти в преподаването“

Нов път за мотивирани учители

Недостиг на учители, слаба практическа подготовка на бъдещите педагози и неспособност на училището да даде нужното за 21-и век образование на учениците – пред тези проблеми е изправена не само нашата страна. Един от начините да се запълнят празнините е..

публикувано на 21.03.19 в 11:42

Редакции на старобългарските богослужебни книги

Просветените духовници от различни книжовни школи на няколко пъти „редактират“ преводите на библейските текстове и богослуженията, за да бъдат възможно най-близко до оригинала, който да стигне в истинния си вид до православните християни. Това става основно..

публикувано на 19.03.19 в 17:05
Кадър от филма „Хан Аспарух“

Ученето като филм

Как историята, толкова далечна и непонятна за днешните деца, да стане вълнуваща, близка и интересна за тях. Иван Николов - фотограф, оператор, един от създателите на Центъра за демократично учене и учител по кинопроекти, заедно с екип от възпитаници на..

публикувано на 14.03.19 в 09:10

Иди после доказвай, че нямаш брат!

Да допуснем, че това е популярна съвременна версия на старите поговорки и поучения на тема клевета. Какво да се прави, човешките нрави винаги са имали и този елемент – злословие, клевета, лъжа. Как изглежда това деяние в очите на традиционния българин..

публикувано на 12.03.19 в 16:45

А ако оставим децата да решават сами…

Представяме си пълна катастрофа – разхвърляни стаи, сбивания, никакво учене, само забавления, вредни храни, провалено възпитание… Или тъкмо обратното. Все повече примери от алтернативни училищни модели показват, че когато учениците реално участват във..

публикувано на 07.03.19 в 10:10

За мъртвите или добро, или… сентенциите не са това, което са

Те в голямата си част са откъси от текстове на древни философи, поети и политици. Извадени от текста и от контекста, много често поемат в съвсем различна посока от идеята на автора.   Освен всичко, в коренно променения свят „вечните“ мъдрости..

публикувано на 05.03.19 в 16:45

Наименования за ръж, ечемик, царевица и др. в европейските езици

Не е случайно, че думата „жито“ съдържа същия корен като „живея“, „живот“. Имало е време, когато реколтата от зърнени култури буквално е била равносилна на живота, оцеляването на прадедите ни. Житни класове присъстват в гербовете на доста държави от..

публикувано на 26.02.19 в 17:40