За думите

вторник, от 15.30 до 17.00 часа

Предаването търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика. Намира го като говори за езика ни пристрастно, но не патетично, популярно, но не популистки, познавателно, но не назидателно. „За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика/езиците, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме.
Гости и „съавтори“ на предаването са най-добрите езиковеди от Института за български език при БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и другите университети в страната, изявени български творци, учители, студенти, ученици и слушатели.
Награда „Сирак Скитник“ през 2014 година. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо и българския език и реч.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Зорка Мирчева
Връзка с екипа: тел. 02 987 50 36 и zadumite@bnr.bg

Публикации

Кинофестивалът „(Не)възможното образование“ – 15-24 февруари 2019

Идеята за универсална и единствено „правилна“ система на образование отдавна е изживяла времето си. Още в началото на 20-и век се появяват критици и реформатори на традиционното масово образование, рожба на индустриалната революция и войнствения..

публикувано на 14.02.19 в 10:43

Водните имена по поречието на Струма

Хидронимите или наименованията на водни обекти, особено на по-големите, са сред най-старинните запазени местни имена. За нашата страна това са тракийските наименования, просъществували с някои изменения до днешни дни. Други обаче са се изгубили във времето..

публикувано на 12.02.19 в 17:10

Блогове, влогове, уикита, тагове…

Героите на новите поколения не са в книгите, театралните представления, киното, площада. Те са в интернет и още по-точно в социалните медии. Докато цъкаме с език и не можем да проумеем защо детето боготвори някой недорасъл философ, само няколко години..

публикувано на 05.02.19 в 16:53

Старинни български селищни имена в Царибродско

Политиката може да прекроява граници, да пречупва човешки съдби, да разделя семейства и да преиначава историята в полза на властимащите. Тя обаче не може да заличи следите, оставени от истинската история на държавите и народите. Имената на селища, местности..

публикувано на 29.01.19 в 16:58

Висше образование в България

За много млади българи, живеещи в чужбина, то е силно желано. От 1992 година съществува такава възможност, уредена с постановление 103 през следващата 1993 г. От академичен сезон 2019-2020 се разширява обсегът на държавните висши училища, специалностите и..

публикувано на 25.01.19 в 09:50

За членуването в българските говори

Ние, владеещите само книжовния български език и поназнайващи това-онова от диалектното богатство, трудно можем да си представим сложността на системите на членуване, съществували в езика ни в предишни етапи от развоя му. Те са най-пълно съхранени..

публикувано на 22.01.19 в 17:00

Изненада! Аз съм извънземно!

Това е една от трите теми за есе, което може да отведе детето ви в летния Международен космически лагер в Измир. Темите са избрани от вече преминали обучение в лагера. От 2003 г. България редовно изпраща млади стипендианти между 9 до 15 години, те пък се..

публикувано на 16.01.19 в 16:45
Индиански петроглифи в Уайоминг

Какво изчезва с един изчезващ език

Около 7000 са езиците, които се говорят в момента в света. Разбира се, числото е относително, защото понякога става въпрос за диалект или местна разновидност. Твърди се, че половината от езиците на земята се говорят средно от един последен жив..

публикувано на 15.01.19 в 17:05
Николета Попкостадинова (вляво) и Венета Гаврилова

Пътеводител в любовта и секса

Кой не е търсил съвет по тази деликатна тема, най-паче в бурните години на съзряването. Въпросът е кой е „съветникът“. Много често информацията от случайни източници изпреварва достоверната, премерено и добронамерено поднесена от най-подходящия човек...

публикувано на 09.01.19 в 15:26

Те говорят на родопски

Те са на 80 и повече години и местният диалект е техният поглед, разбиране и изразяване на всичко, което среща и сътворява човек в земния си път. Тези след тях „владеят“ майчиния говор, но говорят най-вече на съвременния книжовен български език, а..

публикувано на 08.01.19 в 16:50