За думите

вторник, от 15.30 до 17.00 часа

Предаването търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика. Намира го като говори за езика ни пристрастно, но не патетично, популярно, но не популистки, познавателно, но не назидателно. „За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика/езиците, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме.
Гости и „съавтори“ на предаването са най-добрите езиковеди от Института за български език при БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и другите университети в страната, изявени български творци, учители, студенти, ученици и слушатели.
Награда „Сирак Скитник“ през 2014 година. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо и българския език и реч.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Зорка Мирчева
Връзка с екипа: тел. 02 987 50 36 и zadumite@bnr.bg

Публикации

Доц. Ана Кочева и Венета Гаврилова в студиото на предаването

За македонцките работи и бугарскиот jазик

Колкото по-измислени са правилата на един книжовен език, толкова по-трудно се спазват. Ярка илюстрация за това е т.нар. „македонски език“, определян от специалистите като „македонска книжовна норма на българския език“. В резултат самите граждани на..

публикувано на 23.10.18 в 17:05

Как са говорели софиянци през ХVI век

Твърде безотговорно би било да твърдим, че разговорната реч от толкова далечно време може да се възпроизведе напълно, но все пак запазени писмени източници от епохата хвърлят светлина върху някои особености на говоримия език на прапрародителите на..

публикувано на 16.10.18 в 16:55

Имената на млякото и пътищата на индоевропейските ни прародители

„Имаш крава – пиеш мляко, нямаш крава… пак пиеш мляко“… се казваше в една реклама. Какво по-лесно от това – отваряш си хладилника или отскачаш до близкия магазин и избираш: многобройни видове прясно, кисело, пълномаслено, обезмаслено, плодово мляко, още..

публикувано на 09.10.18 в 17:05

Нещо общо между поезията и финансите? - метафоричният език

Когато чуете съчетанието „златни белезници” и нямате специализирани познания в една конкретна област от човешката дейност, за какво ще си помислите - за поезия, романтична история, е, може и чалга хит да си представите - там е пълно със златни клетки и..

публикувано на 25.09.18 в 16:35

Простете ни, деца, за имената, които ви дадохме!

Една американска майка кръстила дъщеря си Иклипс (затъмнение), защото я родила в деня на слънчевото затъмнение. Изводът е, че затъмнението, обхващащо умовете на младите родители, когато избират име на рожбите си, е всеобщо. Това не пречи да се дивим и маем..

публикувано на 18.09.18 в 16:45

Кой (с) кого или взаимодействието между езиците

Явлението нито е ново, нито е завършено – когато народи, етноси и други общности, говорещи различни езици, се срещат, общуват или съжителстват под каквато и да е форма, езиците им също си взаимодействат. Както при човешките и културните контакти, и в..

публикувано на 11.09.18 в 16:40
Добрин Пелтеков

Необикновеното лято на един (не)обикновен учител по музика

Той се казва Добрин Пелтеков, известен и като Джубар – музикант, продуцент и диджей, обиколил няколко европейски страни. След десет години успешна кариера в Дания и разочарование във Великобритания, решава да се върне в България, където опитва в..

публикувано на 05.09.18 в 10:24
Стоян Николов – Торлака

Какво ни казва Северозападът?

За чепатия говор и сарказма, прикриващ тъгата на откъснатия от родното място северозападен човек разговаряме с писателя Стоян Николов – Торлака, автор на „Северозападен романь“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“, „Иваил цар“ и още много истории –..

публикувано на 04.09.18 в 16:50
Славянски имена на градове на географската карта на Германия.

Славянски имена на селища в Германия

Някои от големите градове в източната част на Германия носят славянски по произход имена. Част от тях лесно се разпознават, други са силно изменени в немския си вариант. От какви славянски думи идват имената Любек, Чортау, Росток, Шверин, Берлин, Лайпциг,..

публикувано на 28.08.18 в 17:05

За българското приключение, музиката и светлината с Лора Джош-Марков

Ако обичаш приключенията, животът ти ги поднася – това би могла да е най-кратката история на Лаура Елизабет Анна Джош-Марков. В нея обаче задължително трябва да присъстват музиката, децата, общуването на различни езици и любовта, разбира се. Американка, с..

публикувано на 22.08.18 в 15:53