За думите

вторник, от 15.30 до 17.00 часа

Предаването търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика. Намира го като говори за езика ни пристрастно, но не патетично, популярно, но не популистки, познавателно, но не назидателно. „За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика/езиците, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме.
Гости и „съавтори“ на предаването са най-добрите езиковеди от Института за български език при БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и другите университети в страната, изявени български творци, учители, студенти, ученици и слушатели.
Награда „Сирак Скитник“ през 2014 година. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо и българския език и реч.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Зорка Мирчева
Връзка с екипа: тел. 02 987 50 36 и zadumite@bnr.bg

Публикации

Владислава Сандова с колега от училището

Призвание образователен медиатор

Иначе това е една „прохождаща“ длъжност, особено необходима в училищата, обхващащи деца от уязвими общности. Когато липсва връзка между училището и общността, когато образованието не е ценност за семействата, когато децата не се чувстват на мястото си в..

публикувано на 17.05.19 в 12:10
Международна скайп-конференция за кирилицата

Дни на българската култура в Мелитопол

Поредица от прояви, посветени на делото на светите Кирил и Методий и тяхното духовно наследство, се провеждат от 11 до 24 май, организирани от Центъра по българистика с лекторат по български език, литература и култура към Мелитополския университет, Украйна...

публикувано на 14.05.19 в 17:00

СЪбитие в Северозапада

Какви ли събития може да се случат в един от най-бедните, най-обезлюдените и най-обезверените краища на най-бедната, най-нещастната страна на Стария континент. Ясно е какъв ще е отговорът на подобен въпрос. А ако попитаме защо хората в това и много други..

публикувано на 09.05.19 в 10:13

Българските азбуки

За да не се изгубят днешните българи между прикритите зад общославянската идея повели на комунистическа Москва и войнстващото невежество на кресливия псевдопатриотизъм, е добре да чуват по-често достоверната история на нашата духовна култура. Сама по себе..

публикувано на 07.05.19 в 16:55

Светлината на света

Така нарича себе си Божият син според някои средновековни старобългарски текстове. Праведните християни са „синове на светлината“, „чеда на светлината и деня“. Нечестивият и неговите слуги, злите и грешните пък са „тъмни“, „мрачни“, „врани“...

публикувано на 30.04.19 в 17:05

Имената на дните от Великата и Светлата седмица в европейските езици

Ако за нас седмицата преди Възкресение е „страстна“, т.е. седмица на страданията Христови, за германците тя е „скръбната седмица“ или „светата седмица“ както при англичаните, французите, испанците, италианците. Тайната вечеря някъде е „последната“,..

публикувано на 23.04.19 в 17:30
Тихомир Рангелов и Венета Гаврилова

Лингвистичните пътешествия на един млад българин

След като завършва скандинавистика в Софийския университет и исландска филология в Исландия, Тихомир Рангелов изследва един малък и застрашен от изчезване език, говорен от 950-те жители на малко островче в далечната тихоокеанска държавица Вануату. 270 000..

публикувано на 16.04.19 в 17:05

Постановление № 44 за българските лекторати в чужбина

Неотдавна приетото постановление на Министерския съвет за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища предизвика реакцията на широката академична общност у нас. Въпреки заявените намерения чрез този документ да..

публикувано на 12.04.19 в 09:35
Проф. Лора Тасева в студиото на програма „Христо Ботев“

Личните имена в средновековна Македония

Според писмени паметници от 13-и и 14-и век около 80% от имената на обитателите на земите, обхващащи днешна Северна Македония, са славянски. Останалите са с библейски произход, срещат се и някои влашки и албански. Що се отнася до значението им, те включват..

публикувано на 09.04.19 в 16:45

Както и да пишеш, написаното остава

Освен със съдържанието си, написаният на ръка текст, отделни думи, дори само подписът казват още много за човека, който ги е оставил. Така дори след векове специалистът графолог може да направи портрет на историческа личност или анонимен автор. Особено..

публикувано на 02.04.19 в 17:05