За думите

вторник, от 15.10 до 16.30 часа

Предаването търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика. Намира го като говори за езика ни пристрастно, но не патетично, популярно, но не популистки, познавателно, но не назидателно. „За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика/езиците, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме.
Гости и „съавтори“ на предаването са най-добрите езиковеди от Института за български език при БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и другите университети в страната, изявени български творци, учители, студенти, ученици и слушатели.
Награда „Сирак Скитник“ през 2014 година. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо и българския език и реч.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Зорка Мирчева
Връзка с екипа: тел. 02 987 50 36 и zadumite@bnr.bg

Публикации

Богомил Алексиев, Ваня Моллова и Венета Гаврилова

Как говори радиото днес

Този въпрос зададох преди 10 години на двама от ветераните говорители в БНР – Ваня Моллова и Богомил Алексиев. Навярно младите ни слушатели трудно ще си представят, че преди няколко десетилетия по единственото радио звучаха гласовете не на..

публикувано на 14.02.24 в 17:05

Тази страна не е моята страна

30-годишният ни разговор за думите си има начало и точна рождена дата и час – 6.30 ч. на 2 ноември 1994 г., когато в ефира на програма "Христо Ботев" прозвуча първото предаване от поредицата, която тогава се наричаше "Какво се крие зад думите". Като..

публикувано на 14.02.24 в 16:15
Томичовият псалтир – правописът му следва правилата, установени от патриарх Евтимий

Как са се изразявали възможност и вероятност през XIV век

Съмнения, предположения, очаквания и желание да предвидят бъдещето са владели хората преди векове, също както и нас днес. Оказва се, че и езиковите средства, с които са го изразявали, не са много по-различни от днешните, обобщава д-р Гергана Ганева,..

публикувано на 12.02.24 в 10:20

Психологията и невронауките биха помогнали да се подобри образованието

Колкото и парадоксално да звучи, точно в сферата на образованието, където научното познание е предмет и цел, слабо или изобщо не се ползват постиженията на науките за функционирането на човешкия мозък, за процесите на научаване, за етапите в развитието..

публикувано на 10.02.24 в 09:20

Проф. Мари Врина-Николов за срещата си с българския език в запис от 26 юли 1995 г.

Дългата звукова памет на предаването "За думите" пази безценни свидетелства за пътя към и в словото на творци, учени, преводачи и преподаватели, които са модел и вдъхновение не само за преките си последователи, но и за всички пребиваващи в света на..

публикувано на 08.02.24 в 09:05

Поглед към японското училище

Търсенето на добри решения за подобряване на образователната ни система естествено включва и внимателно проучване на чужди модели, които показват добри резултати. Японските ученици са сред най-силно представящите се на международното оценяване PISA. Какви..

публикувано на 05.02.24 в 08:10
Станислава Мешинкова, Венета Гаврилова и Диана Лепоева

Не оставяйте децата сами пред екрана!

Късно проговаряне, познавателни и поведенчески проблеми, хиперактивност, разконцентрираност… с подобни оплаквания все по-често в кабинетите на логопеди и психолози се озовават разтревожени родители, опасяващи се да чуят "страшна" диагноза за децата си...

публикувано на 01.02.24 в 10:03

Какво от "човешкото" рискуваме да загубим при усилената дигитализация и технологизация на образованието

Дали са оправдани опасенията ни, че увличането по прагматично перспективните дисциплини оставя на заден план точно онези предмети и занимания, които изграждат основни умения, качества и ценностни нагласи у децата. Стои ли реално като цел на..

публикувано на 28.01.24 в 13:00
Д-р Магдалена Абаджиева и д-р Явор Иванов

Банатският говор, литература и култура в научни изследвания и като празник

На 25 януари идеята "Фалмис" (думата е традиционният поздрав на банатските българи) празнува своето начало и дългогодишните усилия на група съмишленици и ентусиасти да съхранят и предадат на новите поколения вековните традиции на част от българския..

публикувано на 25.01.24 в 09:08

Ученици от българските неделни училища в Кьолн и Париж посетиха столиците на България

Образователното пътуване е по програма на МОН, от която ще могат да се възползват 11 български училища в Европа. Двадесет гимназисти от българското неделно училище "Аз Буки Веди" в Кьолн и "Св. Кирил и Методий" в Париж имаха възможност да видят и да..

публикувано на 22.01.24 в 13:04