Соня Костадинова: Магията има водещо място в празниците на българина, но на Еньовден тя е концентрирана

Снимка: БГНЕС

Най-магическият празник в българския обреден календар е Еньовден. Този ден е концентрирал магическите излъчвания. В него всичко е лековито - слънцето, водата, тревата. Това е денят, в който излизат всички магьосници, биляри, мамници. Това разказа в интервю за Радио Кърджали етнографът в Регионалния исторически музей Соня Костадинова.  

Според народните вярвания от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година. После окъпано в „живата вода”, изгрява много рано сутринта на Еньовден. А в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.

Има билки и за добро, и за лошо. Една от билките на момите например е лепката. Те я слагат в моминския венец, за да се залепят ергените към тях. Омайничето пък слагали в хляба, с него омесвали тестото. Ако се яде топъл хляб с омайниче, човек се опиянявал, може да го заболи глава, дори да припадне. Навремето си е имало хора билкари, които точно са премервали дозите на билките за различните болести. В по-големи количества дори белият равнец е опасна билка, разказва Соня Костадинова.

Магията - било то имитативна, вербална или забранителна, е имала водещо място във всеки обреден празник на българите, но на Еньовден тя е концентрирана, обясни още Костадинова. 

Вярвали сме в самодиви, таласъми, мамници и други магични същества. Дали са съществували, не мога да кажа. В легендите има много самодиви - Магда, Ирина, които са се събирали на тайни места, играли са самодивски хора, правели са пакости, но и добри дела, казва Соня Костадинова. Възможно е тези легенди да се базират на случки с истински жени, които са били толкова красиви, че са омайвали хората, предполага тя.

Цялото интервю на Станислава Георгиева със етнографа от Регионалния исторически музей Соня Костадинова може да чуете в звуковия файл.

Вижте още

Кампанията „Are you OK, bro?“ привлича вниманието към мъжкото здраве

Социална кампания в интернет в подкрепа на мъжкото здраве подеха двама млади мъже - Методий Иванов и Владимир Балканов. Поводът - месец ноември, който е посветен на тази не толкова популярна тема за мъжкото здраве и за профилактиката на различни болести, които засягат предимно мъжете.  От няколко години насам мъжкото здраве си има месец, и той..

публикувано на 17.11.17 в 17:18

Нина Николова: Моделът "Ловър бой" вкарва в сексуална експлоатация неподозиращи нищо момичета

Днес има над 27 милиона поробени мъже, жени и деца. 99 процента от жертвите в световен мащаб никога няма да бъдат спасени. Всеки 30 секунди някой става жертва на трафик. Средната възраст на жертвите на трафик е 12 години. Всяка година в световната секс индустрия са експлоатирани около два милиона деца. Само един до два процента от трафикантите ще..

публикувано на 11.11.17 в 16:08

Д-р Таня Беловска: Сигурен партньор и презерватив предпазват от СПИН

За първи случай на серопозитивен пациент от Кърджали за тази година съобщиха през седмицата от Регионалната здравна инспекция. Данните за него са подадени в здравната инспекция от Националната референтна лаборатория по ХИВ.  Става въпрос за 42-годишен мъж, е жител на Кърджали. Той се е изследвал на друго място. Нямаме данни как е станало..

публикувано на 11.11.17 в 15:43

Уве Кьолер: Двойно повече работа е нужна да се достигне производителността на Европа

Българите все още не успяват да постигнат нивото на работоспособност на западноевропейските страни. Производителността на труда в България е горе-долу 50 процента от немската. Една от причините за това е манталитетът на хората. Не казвам лошо ли е това или е добро, само казвам, че българите са различни. Това мнение изрази в интервю за Радио..

публикувано на 08.11.17 в 17:52

Хлябът с квас е не само неустоимо вкусен, но и изключително полезен

Хлебарството е един от най-старите занаяти на земята. Хлябът, който ядели предците ни преди хиляди години няма нищо общо с днешния. Той се състоял от счукани зърна и вода, които се изпичали на слънце върху нагорещени камъни. А най-старата форма на втасване на хляба е с квас. Така са приготвяли квас и нашите баби, а някои от вас все още пазят аромата и..

публикувано на 08.11.17 в 12:56

Бивш учител гради музей на образованието в Родопите

Бивш учител сам ремонтира старото училище в село Каялоба, за да го превърне в мини музей на образованието в Родопите. Идеята за това се зародила преди двайсетина години, когато учебното заведение в кирковското училище все още работело. Вероятно преподавателите са предполагали какво ще се случи с училището и решили да оставят нещо след себе си...

публикувано на 02.11.17 в 11:32

Шафранът носи доходи от 10 000 евро от декар

В следващите пет години България ще се превърне в световен лидер в производството на шафран. Прогнозата е на френски учени, които са изследвали насажденията от син минзухар у нас. Според лабораторните данни, българският шафран е с много високо качество като превъзхожда дори произвеждания от стотици години продукт в Близкия Изток. Интерес към шафрана..

публикувано на 02.11.17 в 11:24