Полк. Иван Чавдаров: Животът ми мина в Пожарната

Никога не съм мислил, че ще работя в Пожарната. Моите познания в тази област бяха твърди оскъдни. Но така се стекоха обстоятелствата, че започнах работа и животът ми мина там, спомня си полковник Чавдаров. 

Първия ден, когато влиза в службата, тя се намира на ул. "Айваз Баба" 20, улицата, която се спуска от следствието надолу, е през април 1958 година. Началникът полк. Докузов и заместникът му полк. Желев, работят в една стая, а пожарната кола е една единствена. За сметка на това екипът бил страхотен, връща се назад в спомените Иван Чавдаров. То и тогава, и сега, винаги се е работело на екипна основа. В практиката ни винаги човек трябва да разчита някой да стои зад гърба му, казва ветеранът.

Чавдаров изпитва тази екипност още в първия пожар, в който участва - във временните бараки на язовир "Кърджали", където са настанени работниците и администрацията по време на строителството на язовирната стена. Докато спасява две деца от горящата барака, подът пропада и една огнена греда затиска ръката му. Тогава колегите му помагат, като извеждат него и детето и охлаждат и двамата. Престоява в болница двайсетина дни, а белег на китката и до днес му напомня, че е "белязан" за цял живот с любовта към професията.

Много са големите пожар в Кърджалийско, които е гасил и ръководил през годините Иван Чавдаров, но има ярък спомен за горския пожар край Тихомир през 70-те години на миналия век. Тогава вятърът духал в посока Гърция и е имало реална опасност огънят да стигне оттатък границата, а така страната ни да бъде въвлечена в политическа криза, тъй като отношенията с южната ни съседка не са били особено добри. Три дни продължило гасенето, впрегнати били войска, местни хора, доброволци. Въпреки тежкия терен и трудностите, успели, спрели огъня. А като разнищили случая се оказало, че от играчка е било на косъм да стане плачка. Искрата подпалили неволно местни, които празнували и след като се почерпили, решили да стрелят със сигнални пистолети по мишени - борови дървета...

И още пожари и кризисни ситуации помни Иван Чавдаров - като тези в сградата на Окръжния народен съвет до Дома на културата, в складовете за кожи на пазара, изпускането на гориво в Петролната база в Кърджали, опасността от взрив на вагон с амониева селитра на ж.п. гарата. И някога, и сега причините за възникването им не се различават - човешка небрежност, игра с огъня, че и умисъл, какъвто е имало в редица горски пожари, запалени през 80-те години, по време на т.нар. "Възродителен процес".

Още за спомените на ветерана-огнеборец, за научната страна на пожарникарската работа и за изобретенията и разработките, влезли в делника на и използвани и до днес, може да чуете в интервюто на Станислава Георгиева с полк. Иван Чавдаров в звуковия файл.