Кирила Ангелова: Сладкарското изкуство се овладява със сърце

А сега искам да ви представя една жена, която е от Кърджали, но мечтите й стигат много по-далеч и така, авантюристично заминава за Лондон.
Там пребивава четири години. Това е  Кирила Ангелова. В мъгливата държава тя усъвършенства кулинарните си умения, и по-специално сладкарското изкуство, макар и да не работи в тази сфера. Работата й в известна верига хотели я среща със звезди на Холивуд като Уил Смит и Арнолд Шварценегер, както и с други известни личности като роклегендата Джон Бон Джоуви, Джъстин Тимбърлейк и Дейвид Бекъм.
Всичко, което е научила в сладкарството, идва от вътрешното й усещане, от стремежа й да зарадва хората и да създава красота. Кирила следи редица кулинарни блогове, години наред събира рецепти, била е и на курс по сладкарство. Сега, благодарение на спечелена награда, е на път да осъществи своята мечта за малка пекарна в Кърджали. Родопчанката решава да превърне любовта си към красотата в кулинарна мечта. Благодарение на своя естетитечески усет и на грижата си към хората, тя създава сладкарски изделия, които приличат на произведения на изкуството. А заради нейната упоритост, хобито се превръща в реалност и скоро ще стане малка предприемаческа авантюра.

Р.П. - Кажи ни първо какво те отведе в мъгливата европейска държава, колко време живя там?

К.А. - Искам първо да поздравя слушателите на твоето предаване, "Вкусен следобед"  и да ти благодаря, че ме покани да участвам в тази приятна дискусия. Моето отиване в Англия беше доста авантюристично. Покани ме, една добрата позната, бих казала, да пътувам с нея и да се опитам да променя по някакъв начин живота си, ежедневието си. Пробвах, беше интересно, трудно съответно, но пък това ми разшири кръгозора, светоусещането. По принцип всяко едно пътуване извън граница, ти носи колкото негативи, толкова и позитиви, защото успяваш да се срещнеш с хора различни, техния начин на живот, културата и така обогатяваш своя кръгозор.

Р.П. - С какво е характерна английската кухня, например едно традиционно меню за обяд какво включва?

К.А. - Английската кухня по принцип не е кухня, която се слави с шедьоври и с храна, която може да е популярна. Но имат продукти, които съответно наистина са много приети. Например популярни са малките кексчета - мъфини, къпкейкове... Те се приготвят и са навсякъде почти и мисля, че са популярни дори и в нашата кулинария...

Р.П. Сандвичи също май се ядат на обяд?

К.А. - Популярна е по-скоро английската закуска. Тя се състои от боб, яйце, и така наречените сосиджис-наденички. След това обядът им е по принцип по-лек, оттам идва и традицията с чая. Чаят се консумира почти ежедневно, но има една традиция, която идва от векове назад. Да се пие чай следобед, в пет следобед и има съответно цял ритуал.

Р.П. - С какво пият чай англичаните?

К.А. - Англичаните пият обикновено черен чай и при всички случаи го пият с мляко. Има една дилема. Дали първо да се налее млякото или чая, или обратното. Съответно, английската кралица е привърженичката на идеята първо да се налее чая,  и след това млякото.

Р.П.- Какво е значението на този ритуал?

К.А.- Не знам какво е значението, но това за тях това е нещо интересно, провокативно.  Всъщност ритуалът е придружен с това, че пиейки чай, може да консумираш определен тип закуски и храна, които се сервират задължително на триетажна поставка. На първия етаж са малки тип сандвичи, след това идват коните - малки кръгли тестени тип курабийки със стафиди и ядки. На третия етаж идват къпкейвете, пралините, малки сладкишчета.

Р.П.- Знаем, че там постоянно вали. Тук се случиха две-три дъждовни години и хората споделят, че се чувстват подтиснати. Живеем в града на слънцето. Отрази ли ти се дъжда в Англия на настроението?

К.А. Разбира се, ние идваме от слънчеви страни, където през по-голяма част от годината сме на слънце. И особено в Кърджали. Но там се сблъсках с един необичаен климат, който е влажен, постоянно, почти всеки ден вали. Това, че няма слънце, доста подтиска и те кара да се чувстваш некомфортно. Отпътуваш занякъде, дори за малко, за да можеш да заредиш батериите. На място, където има повече слънце.

Р.П. Как се запали по сладкарството, нека да я оставим тази мрачна тема, за климата.

К.А.- Аз съм човек, който има едно усещане, една любов към приложните изкуства и към изобразителните изкуства. Така се случи, че не успях да се реализирам в тази сфера, но в мен остана това усещане за естетика, преклонение пред красотата. То преля в направата на печива и сладкиши.

Нека чуем разговора с Кирила Ангелова, която познавам покрай прекрасните й синове Антоний и Райко.