Паметникът на Незнайния войн - символ на честта, родолюбието и саможертвата

| обновено на 10.01.19 в 14:52
3
Снимка: БГНЕС

Успоредно с празника за независимостта на България, Паметникът на Незнайния войн навършва 36 години от създаването му. Историята около неговото издигане е изпълнена с най-различни перипетии. Визията му търпи няколко промени, но символиката, която носи, се запазва и до ден днешен.

Първият монумент от такъв вид е издигнат във Великобритания през 1920 година. Примерът е последван от много други държави участвали в Първата световна война. Създаването на българския еквивалент преминава през няколко художествени визии, етапи на построяване и разрушаване, но в крайна сметка той е възстановен и съхранен.

Историята на българския паметник датира още от 1918 година, когато се създава комисия за направата на архитектурен монумент, обяснява д-р Александър Мирков от Музея за история на София. Първият Паметник на Незнайния войн е открит едва през 1941 година. Монументът е увреден сериозно през Втората световна война. След радикалните политически промени на 9 септември 1944 паметникът е премахнат, а скулптурата на лъва бива премествана на различни места, като в даден момент дори следите й се губят. През 1975 година, обаче, по сигнал на граждани е открита и прибрана за съхранение във Военноисторическия музей.

Въпросът за повторно  изграждане на паметник на Незнайния воин започва да изплува около 70те години на ХХ век. Проведени са десетки конкурси, предложени са най-различни проекти, като дори мястото за изграждането е променено, но в крайна сметка нито един не е одобрен. По идея на Пенчо Кубадински, член на Българската комунистическа партия, се взема решение Паметникът на Незнайния воин да бъде изграден на същото място, но с променена визия.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39