Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост



Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи – духовни, светли и чисти, ни възвисява.





Символът на Майката-земя – на съзиданието, на раждането на живота, присъства в моите женски образи
– казва художникът. – И едва ли има по-ярко изразен архетип от този, защото всички ние сме родени от майка и живеем на Земята. В женския образ аз влагам красота и хармония заедно с една вътрешна сила, която присъства в самата природа, една жизнена енергия, която сътворява всичко около нас и самите нас. Разбира се, тези внушения, емоции и форми са изведени още от антично време, а по-късно и чрез канона на православната икона.

Именно в лика на Богородица художникът открива онзи духовен елемент, който в ранните творчески години го отвежда към иконата. В началото на новото хилядолетие той прекарва месец сред тихата обител на Света гора, където рисува образите на светците за изложбата си “Докосване до Атон”. А скоро след това му предлагат да изпише иконата на Св. Клавдий в един параклис в Безансон и образа на Св. Йоан Кръстител в Желязната църква в Истанбул.

Иконата на Св. Клавдий от Безансон е създадена за френска обител близо до швейцарската граница – разказва Валери Ценов. – Дотогава образът му не беше рисуван на икона, защото е католически светец. Но тъй като той е живял през VII век, все пак стана възможно по каноните на православието да бъде направена подобна икона – на основата на миниатюри и други описания за неговото житие. Образът на Св. Йоан Кръстител пък е изографисан по поръчка на Лука Станчев, който е направил много за българската общност в Истанбул и специално за българската църква “Св. Стефан”. Иконата не е голяма и на нея Йоан Кръстител е изобразен като ангел пустинен.

Въпреки че е роден в Северозапада, Валери Ценов избира за свое житейско и творческо убежище Пловдив – домът на многото художници. Влюбва се в него като ученик в художествената гимназия и до ден-днешен античният град разкрива пред очите му все нови и нови пластове история и култура, извикващи възхита. Именно в Пловдив, където преподава на бъдещите художници в Академията, той намира своя автентичен свят, който го изпълва с любов. Затова не са случайни думите му, че една картина трябва да се започне с любов, за да не бъде тя мъртвородена.

Много емоции изпитва художникът, когато застава пред бялото платно – добавя той. – Защото бялото платно е хаос, в който той трябва да влезе и да създаде свое пространство. Но днес бих казал, че не е достатъчно една картина да бъде започната с любов – тя трябва и да бъде завършена с благост, за да осмисли присъствието си в реалния свят. Изобщо художникът стои на границата между духовното и земното и черпи образи от света на идеите и съзерцателното мислене, които впоследствие материализира чрез боите си върху платното.

Изключително ценен във Франция, в момента Валери Ценов представя поредната си изложба там – в културното пространство Porte rouge в Страсбург. За нея той е подготвил картини от циклите “Антични морета” и “Жив свят”, обединени под наименованието “Петият елемент”.

Снимки: личен архив

Галерия

Още от категорията
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07

„Таласъмски истории” – вълшебната приказка-игра, която завладява малки и големи

Децата обичат да четат. Обичат и да играят. А има ли нещо по-интересно от това да изиграеш любимата си книга? Преди няколко години на българския пазар се появява първата по рода си приказка-игра „Голямото приключение на малкото таласъмче”, а днес е факт и настолната игра за цялото семейство „Таласъмски истории” на основата на тази книга. Те са..

публикувано на 29.11.18 в 08:30