Мариус Донкин: За единението трябва да намерим себе си в общността

Народният театър навлиза в своя 130-и сезон с много амбициозна програма на всичките си сцени.  За предаването „Неделя 150“ по „ Хоризонт“ ръководителят на институцията Мариус Донкин каза:

"Мисля си, че не само този сезон ще бъде български, но този наистина е такъв с „Опит за летене“ на Радичков, а и следващата седмица предстоят две премиери на различни сцени. На сцена „Апостол Карамитев“ ще има премиера на „Среща в Санлис“, където режисьор е професор Атанас Атанасов. На 22-ри и 23-и е българската пиеса „Наблюдателите“ на Константин Илиев, която се прави за първи път в България. Режисьор е Явор Гърдев. Следващата година в началото имаме отново българска пиеса  - „ Когато гръм удари“ на Яворов. Миналата година имаше негова юбилейна годишнина, която искаме да почетем по някакъв начин. Той е бил драматург в Народния театър.  Отново на четвъртия етаж ще бъде представен един нов текст на Стефан Цанев, чийто режисьор ще бъде синът на Младен Киселов - Мартин Киселов. Казва се „Плач на ангел“.

Приемствеността е изключително важна, не само в театъра, а и във всички слоеве на държавата, категоричен е Донкин. В театъра ще отдадат почит и на патрона си, още повече, че през 2020 година се навършват 170 години от рождението на Вазов, а 2021 година -  100 години от неговата смърт. Ще има два спектакъла по творби на Вазов:

„Има един роман, който ми се струва, че е изключителен като смисъл - „Нова земя“ - който отразява едни събития, изключително важни за България – нещо което този народ и неговата интелигенция са направили самостоятелно. Като че ли нищо друго толкова важно, според мен, в нашата история не сме направили сами и то срещу интересите и на Западна Европа, и на Русия, и на Турция - Съединението на България. Искам по този начин да поставям един много важен въпрос - за единението – нещо, което страшно много ни липсва във всички сфери. Според мен това е един от основните причини показатели за начина, по който живеем. Ако искаме да променим живота си, трябва да променим първо себе си. Искам в този спектакъл, на високо ниво и пред обществото, да поставя въпроса къде е сега интелигенцията“.

Донкин направи препратка към изчезването на „Екогласност“ през последните 30 години. Единението не може да бъде само девиз, който стои на някоя сграда и да го подминаваме без да му обърнем внимание по същество, убеден е Донкин:

„Начинът, по който живеем зависи от нас, но за да постигнем това ние трябва първо да променим себе си и да намерим себе си в общността, заедността. Тогава този процес на промяна би бил необратим… Важното е този процес да продължи, дори и да не го осъзнаваме. Ще дойде моментът, в който ние ще го осъзнаем и ще го превърнем в истинска кауза“.

Театърът има мисия и пиесата трябва да изпълнява тази мисия, убеден е Донкин, според когото периодът, в който постановките по-скоро са отговаряли на търсенето, а не са възпитавали вкуса „се изживява“ и цитира реплика на проф. Иван Шишманов при откриването на Народния театър:

„Когато този театър и творците в този театър се превърнат в социални възпитатели, това е изкуството, това е театър“.

Директорът заяви, че знае какво ще се случва в Театъра до края на 2021 година и гарантира качествена продукция. На въпрос от аудиторията за емоциите, които артистът изпитва на сцената и след края на представлението, той даде пример от личния си живот:

„Емоцията в този момент скрива много неща като физическо напрежение и изразходване, които артистът е имал. По световни неписани закони, актьорът, по време на работа, е неподсъден - неговото сърце бие с такъв пулс, който за кардиолозите е фатален, а нивото на адреналина в кръвта му е до такава степен, че той е безчувствен. Имам много белези по себе си, които не съм чувствал. Даже съм си вадил ръката на сцената и намествайки я в действие не съм чувствал никаква болка. После е страшното! Необяснимо е за мен как е възможно организмът ти да преодолее цялото това натоварване. Това че си дал нещо на хората е изключително важно. Две думи - част от един текст,  които играя около 15 години в Народния театър са, че „Това, което даваш е твое завинаги, а онова, което запазваш, е изгубено завинаги“. Това е част от моето разбиране за изключителното нещо, наречено дарование, което Бог ти е дал идвайки на тази земя“.

Парите ще се появят тогава, когато сме свършили работата си наистина, убеден е ръководителят.