„Хованщина”, народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски (съдържание)
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година.
Действащи лица:
Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас
Княз Андрей Ховански, негов син – тенор
Княз Василий Голицин – тенор
Шакловити, 6олярин – баритон
Досифей, водач на разколниците – бас
Марфа, разколница – меццо-сопран
Сусана, стара разкольница – сопран
Писар – тенор
Ема, девойка от немско селище – сопран
Пастор – баритон
Варсанофиев, приближен на Голицин – бас
Кузка, стрелец – баритон
Стрешньов, болярин – тенор
Първи стрелец – бас
Втори стрелец – баритон
Трети стрелец – тенор
Първо действие
Утро над Москва. Стрелците са завзели властта. На Червения площад е поставен каменен стълб с надпис, описващ победата на стрелците над болярите. Боляринът Шакловити диктува донесение до руския цар Петър, в което съобщава за бунта и решението на княз Иван Ховански да върне в Русия стария ред и да постави на престола на Московското царство сина си Андрей. Край колоната с надписа се тълпят хора, те молят Писаря да им прочете надписа. Писарят отказва, но накрая отстъпва. Всички са обезпокоени от страшните вести. В този момент на площада излизат голяма група стрелци начело с княз Иван Ховански, за да направят сутрешния обход на Москва. От групата се отделя Андрей Ховански. Той е забелязал красивата девойка Ема от свободното немско селище. Той отдавна я преследва и сега иска да я отведе със себе си, но Ема отказва да тръгне с него. Младата разколница Марфа, доскорошна любима на Андрей, вижда тази сцена и защитава девойката. В това време заедно със стрелците на площада се връща Иван Ховански. Той също е харесал Ема и заповядва на подчинените си да му я доведат. Но синът не желае да отстъпи девойката на баща си. Той дори е готов да я убие, но не и да се откаже от нея. Водачът на разколниците Досифей се намесва и властно нарежда Андрей да прибере оръжието си: сега е нужно да се защитава православната вяра на народа, а не е време за караници.
Второ действие
В кабинета си на княз Василий Голицин - любимецът на княгиня София, е в лошо настроение. За да разбере бъдещето си, князът е наредил да повикат Марфа, известна като гадателка. Разколницата му предсказва, че ще изпадне в немилост и че го очаква заточение. Предсказанието дълбоко смущава Голицин. За да не се разпространи мълва за него, той заповядва на слугите си да удавят Марфа в реката. Скоро след това при княз Голицин идват противниците на царя: Иван Ховански и Досифей. Голицин и Ховански са съмишленици, но тайно си съперничат. Скоро разговорът им се превръща в остър спор. Напразно водачът на разколниците се старае да прекрати кавгата. Внезапно в кабинета се втурва Марфа. Тя е успяла да се спаси от ръцете на убийците. Младата разколница разказва за нападението, което е извършено върху нея и за помощта, оказана й от минаващите поддържници на Петър. Заговорниците с тревога чуват името на царя. Те знаят, че войската му е много силна. Идва и боляринът Шакловити, който донася страшната вест: Царят е научил за готвения заговор, нарекъл го е „хованщина” и е заповядал да бъде смазан.
Трето действие
В своето свободно селище (слобода) стрелците се веселят, а привържениците на старата вяра пеят своята песен. Тук е и Марфа, която изживява тежко раздялата си с княз Андрей. В нея се борят противоречиви чувства: на надежда и отчаяние, на любов и отмъщение. Идва Досифей. Водачът на разколниците изгонва старицата Сусана и се опитва да утеши Марфа. Стрелците отново се отдават на веселие и пиянство. Но празненството се прекъсва от идването на разтревожения Писар. Той съобщава, че се е появила конницата на цар Петър, която приближава към селището. Настава смут. Стрелците съобщават вестта на княз Иван Ховански и го молят да ги поведе срещу войските на Петър. За тяхна изненада Ховански отказва да тръгне на бой срещу цар Петър и съветва стрелците да се приберат по домовете си.
Четвърто действие
Княз Иван Ховански се укрива в имението си край Москва. Голицин го е предупредил, че животът му е в опасност. Той е неспокоен и се мъчи с вино и песни да се развлече. Идва боляринът Шакловити и предава на княза покана от княгиня София да присъствува на съвета. Ховански повиква слугите си да го облекат в парадните му дрехи. Щом Иван Ховански напуска дома си, към него се спуска наемник на Шакловити и го пробожда с кинжал. Боляринът ликува над трупа на Ховански. На площада пред църквата „Василий Блаженни” е издигнат ешафод. Петър се е разправил с мнозина от заговорниците. Тук ще бъдат обезглавени и други. Княз Голицин е изпратен на заточение. На конницата е заповядано да обкръжи и манастира на разколниците. Марфа е донесла вестта за обсадата. Тя съобщава на княз Андрей Ховански за пропадането на заговора, но той не й вярва. Напразно надува своя рог, за да събере подчинените си. Неочаквано князът вижда колона стрелци, водени на смърт. Андрей разбира, че всичко е загубено и сега моли Марфа да го спаси. Тя го повежда към убежището на разколниците. Идва заповед на Петър за помилване на стрелците.
Пето действие
В своя лагер в гората разколниците са приготвили всичко за самоизгарянето си. Досифей е обхванат от дълбока скръб. Духовният водач съзнава отговорността си за гибелта на своите братя, но друг изход няма. Той призовава всички да се хвърлят в огъня и да изгорят в името на старата православна вяра. Разколниците, облечени в бяло, избират човека, който ще запали огъня. Тази чест се пада на Марфа. Тя запява своята последна молитва, която постепенно се превръща в любовна песен. Отдалече се чува песента на войниците на Петър. Разколниците влизат в буйния огън. Заедно с тях загива и Андрей.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..
"Снежанка", опера в пролог и четири действия от Николай Римски-Корсаков
Либрето: Николай Андреевич Римски-Корсаков, базирано върху едноименната пиеса на Александър Островски. Световна премиера: 29 януари (10 февруари) 1882, Санкт-Петербург, Мариински театър. Действащи лица: В Пролога: • Пролетта-Красавица – мецосопран • Дядо Мраз – бас • Девойка-Снежанка – сопран • Леший (Горски дух) – тенор • Масленица (сламено..
"Дама пика", опера в три действия, седем картини, от Пьотр Илич Чайковски
Музика: Пьотр Илич Чайковски Либрето на Модест Чайковски и с участието на композитора, изградено върху едноименната повест на Пушкин. Първа постановка: Петербург, Мариински театър Премиера: 7 декември 1890 г., диригент – Е. Направник. Действащи лица: • Герман – тенор • граф Томски – баритон • княз Елецки – баритон • Старата Графиня –..
"Кармен" от Жорж Бизе, опера в четири действия
Либрето: Анри Мейяк и Луи Халеви По едноименната новела на Проспер Мериме Световна премиера: 3 март 1875, Париж Българска премиера: 9 март 1912, София. Действащи лица: • Кармен, циганка – мецосопран • Дон Хозе, сержант – тенор • Ескамилио, тореадор – баритон • Данкайро, контрабандист – баритон • Ремендадо, контрабандист – тенор •..
"Пелеас и Мелизанда", опера от Клод Дебюси
Либрето: Морис Метерлинк Първо представление: 30 април 1902 година в Париж. Действащи лица: • Аркел, крал на Алемонда – бас • Женевиева, майка на Голо и Пелеас – алт • Голо, внук на Аркел – баритон или бас-баритон • Пелеас, по-малък внук на Аркел – тенор • Мелизанда, жена на Голо – сопран • Малкият Иньолд, син на Голо от първия брак –..
"Капулети и Монтеки" на Белини, опера в две действия, шест картини
Музика: Винченцо Белини Либрето: Феличе Романи Представена за първи път: 11 март 1830 година в Милано. Действащи лица: • Тебалдо – годеник на Жулиета (тенор) • Капелио – предводител на Капулети и баща на Жулиета (бас) • Лоренцо – лекар и васал на Капулети (тенор) • Ромео – предводител на Монтеки (мецосопран) • Жулиета – дъщеря на Капелио..
"Палячи" от Руджеро Леонкавало, музикална драма в две действия и пролог
Музика и либрето: Руджеро Леонкавало Световна премиера: 21 май 1892 г., Милано Действащи лица: • Канио, собственик на трупа пътуващи артисти (Палячо) – тенор • Неда, негова жена (Коломбина) – сопран • Тонио, артист от трупата (Тадео) – баритон • Бепо, артист от трупата (Арлекин) – тенор • Силвио, млад селянин – баритон • Селянин – бас..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Значителна облачност с дъжд
