Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Държавна самодейност

БНР Новини

По време на така наречения социализъм държавата изцяло отнема инициативата на гражданите. Читалищата, които са създадени и десетилетия работят благодарение на доброволните дарения, труд и ентусиазъм на хората, на практика стават част от институциите в НРБ. Те са щедро финансирани, строят се и се ремонтират читалищни сгради, откриват се всевъзможни състави, назначават се професионални ръководители. Фолклорът навлиза в кръга на най-представителните и масови читалищни дейности, но „обработен“ и предназначен за сцена. Въпреки че в този период се въвежда по руски модел понятието „художествена самодейност“, на практика, особено в по-големите центрове, читалищните школи, състави, оркестри и хорове, работят почти професионално.

Една от най-важните промени, които настъпват, е насочването на читалищната дейност към децата. Мрежата от дублиращи се културни институции и управления, част от които е и читалището, са натоварени със задачата да формират мирогледа на социалистическия човек и да държат здраво курса на партийната политика. Въпреки това, читалищата продължават да са територия на творческия дух, любовта към знанието, словото, изкуството. Много от музикалните школи, актьорските състави, танцовите формации, хоровете и оркестрите са на изключително високо равнище. От читалищата поемат пътя си към професионалната и творческата си изява някои от най-талантливите актьори, музиканти, художници и т.н. Народното читалище остава мястото за срещи и общуване и духовен център, особено в малките селища.

Как се променя обликът на българските читалища след 9 септември 1944 г. разказват Николай Дойнов, председател на съюза на народните читалища, доц. д-р Венцислав Велев, Невена Раева, секретар на читалище „Просвета“ в Перущица, Веска Кирилова, зам.-председателка на казанлъшкото читалище „Искра“ и Дени Евстатиева, секретар на читалище „Аура“ в София.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07