За летните (музикални) мигове на "Градина" или за непосилната лекота на къмпингуването

Лъчезар Захариев и Лъчезар Йорданов за музикалните събития на ''Градина''
Този път в "Моята друга музика" темата е малко необичайна - лятна, със сигурност, морска - как иначе, плажна, но и къмпингарска. Пренасяме се на къмпинг "Градина", където тече нещо като фестивал, но без това наименование. Става дума за поредица от концерти - безплатни, с които се отбелязва 10-годишнината за ключово за хората, които са обвързали летата си с "Градина" място.


Най-първият концерт беше още в средата на юни - тогава танзанийката с румънска кръв (или обратното) Алис Франсиз "заля" плажа с топлия си глас и елегантната смесица от елетрофънк и какво ли още не. До края на юли музикалните събития бяха по-скоро "уикендни", а от 28 юли започнаха да се провеждат всяка вечер. И "Мастило" бяха там, и Белослава, и Обичайните заподозрени...

За музикалната история на "Градина" и специалната лятна програма си говорим с Лъчезар - даже с двама, които се казват така - Захариев и Йорданов, и двамата от София. Свързани са с къмпингуването от ученическите години и до ден-днешен не могат да си представят да ходят другояче на море. Вече имат семейства, деца - всички са на "Градина". Там е и барът - до морето, как иначе (именно Стефан Вълдобрев, който "интегрира" тази фраза в песента "По полека" е първият, който им се обажда, още докато умуват как да отбележат едни важни 10 години и казва, че иска да дойде със своите "Обичайни заподозрени"). А Лъчезар и Лъчезар седят с празния лист и големите музикални мечти и постепенно някак естествено се оформя плейлистата, условно казано. Е, някои мечти пропадат поради прекалено високите финансови изисквания като Йеока, Ванеса да Мата и LP, но други се претворяват - най-щастливи са за Fun Lovin' Criminals, но също и за Mo' Horizons (на 6 август, за пореден път),  Max Gabin и за всички родни изпълнители, подкрепили идеята.

СнимкаГоворим си за минали музикални приключения (като неочакваната поява на Wu-Tang Clan, които дошли и останали до сутринта), за най-хубавите концерти, на които са били (като този на Роби Уилямс), за манталитета на къмпингара, за "Градина" някога и сега, за тези, които са способни да станат в 5 сутринта в понеделник, за да не загубят още една омайна вечер край морето, и да потеглят, за да са в 10 в офиса; както и за музикалния профил на цяло едно (плажно) поколение. И слушаме музика, която си струва.

А освен Mo' Horizons, най-скоро се задава и канадката Katerina Duska.

Още от Моята друга музика