Най-голямата дунавска риба е уловена край видинското село Връв

Фрагмент от ''Цветовете на деня'', 06.12.2017г.


Най-голямата риба, доказано уловена в българския участък на река Дунав, е извадена от рибар във видинското село Връв. Сведения за това се пазят в Музея на дунавския риболов и лодкостроене в Тутракан, съобщи главният уредник Величко Атанасов:

"Нашият музей от доста години събира информация за големите улови, които са случват в Дунав. В реката живеят големи сомове, но най-големите риби, които са улавяни са есетровите риби и по-конкретно- моруната. Най-голямата, която е доказано уловена по поречието на реката в нашия участък, е  моруна, тежаща 393 кг,  дълга 4,80 метра. Уловена е 1942 година от Иван Николов от село Връв, Видинско."


Най-добрите места за улов на моруна са във видинския регион, затова в този участък на Дунав са хващани и други гигантски риби, обясни Величко Атанасов:

"Дунав при вас е доста каменист. "Железни врати" препречват пътя на тези риби да продължат своята миграция и те започнат да се въртят в кръг и най-добрите места за улов на есетрови риби са точно край Видин. За съжаление са почти на изчезване и са забранени за улов, така че само фотосите при нас мога да покажат славната история на рибарите от миналото."


Снимки на най-голямата моруна и на други гигантски риби, уловени от местните рибари, могат да се видят и в музей "Кръстата казарма" във Видин. Там е подредена изложбата "Властелините на Дунав", която представя рибарството като основен поминък на населението. Риболовът не е бил само мъжка професия, на риба са излизали и много жени, обясни уредникът Марио Пантев:

"Интересно е, че са се занимавали с професионален риболов и много жени. Това е много ясно указано след приемане през 1885 година на Закона за риболовството. Според данни от преброяването през 1893 година с професионален риболов се занимават 5571 души, като техният брой се увеличава до 6181, от които 3306 мъже и 2875 жени. Причините жени да се занимават с риболов може би са от битов характер, вероятно са вдовици, които трябвало да изхранват семейството си. Така или иначе, риболовът се превръща в едно препитание и поминък. Тогава тук са хващани много големи риби. Рибата се е продавала на брега на Дунав, имало е рибно тържище, където се е предлагала, или в рибни дюкяни през 20-30 години. След 1944 година се създават т.нар. риболовни кооперации."

В "Кръстата казарма" са показани и традиционните пособия, използвани при риболов от древността до наши дни. Това са част от експонатите, с които музеят разполага, и които ще станат част от една постоянна експозиция, посветена на "Властелините на Дунав", обясни уредникът.