Пловдив – онзи град, който вече го няма

Или скритото съкровище на България

Интервю на Емилия Антова с Евгений Тодоров

Не ме интересува архитектурата, маршрутите. В тези книги има повече човешки истории, които може би са не по-малко ценни от архитектурата и от паметниците на културата. Фантастични хора са живели в Пловдив. Уви, повечето са забравени. Така представи пред слушателите на БНР двутомника си „Запомнете Пловдив“ неговият автор Евгений Тодоров – журналист, драматург, режисьор и блогър от града под тепетата.

Книгата съдържа изключителни спомени от 30-те до 70-те и 80-те години, натрупани от интервюта с граждани в рубриката „Запомнете Пловдив“ на телевизионно предаване по местната обществена телевизия, които авторът е събирал в продължения на десетилетия:

Продължих да събирам и до ден днешен събирам спомени и така, дето се казва, минаха седем-осем години от живота ми в описание на онзи град, който вече го няма.

Въз основа на наблюденията си през годините, когато е събирал спомените, авторът е направил изводи за начина, по който се формира човешката памет:

В тези часове разкази с много истории почти няма спомени за първия секретар на партията, за кмета, за тези хора, които бяха на първите страници на вестниците. А са запазени спомените за чешити, за хора, които никога не са били обект на внимание. Така че между официалната история и историята, която се предава от ухо на ухо, от поколение на поколение, има голямо разминаване.

Авторът на „Записки по българския преход“, „Тайни писма до Бойко Борисов“, „Наръчник на носталгика“ и „Особености на филибелийския характер“ разкрива и един от големите проблеми на Пловдив:

Оказа се, че този град – велик, най-стар в Европа – има голям проблем. И когато дойде турист или чужденец или какъвто и да е и каже: „Искам да опитам нещо пловдивско“, се оказва, че пловдивските кулинарни традиции по ред причини са прекъснати. Така че посъбрах оттук-оттам още спомени за старите кръчми, за старите менюта... Имам основание да смятам, че няколко неща са открити в пловдивските кръчми – като така наречената принцеса (филия с кайма), която се е родила за пръв път в една пловдивска кръчма – „Тихият кът“. Млечната салата в този си вид тръгна от Пловдив към София - в това съм сигурен – и още няколко пловдивски кръчмарски специалитета, които за съжаление много трудно се откриват в днешното меню. Днешното меню стана много интернационално.

В заключение Тодоров разкри факта, че книгата му е най-търсена в чужбина и преди дни е изпратил 30 бройки за Съединените щати и пет бройки за Париж:

Тоест емигранти от Пловдив този тип книги явно ги връщат в тяхната младост.

Още за писателя Евгений Тодоров и неговия град, който става известен на света като „скритото съкровище на България“, можете да чуете от звуковия файл.


Още от Нещо повече