Eдинственият дарак в Източна България

| обновено на 14.01.18 в 09:21
Историята на един дарак ...

Единственият дарак, който работи само вълна,  в цяла Източна България, е във Вълчи дол. Това разказва семейството, което се е посветило на това майсторство.
Венета Даракчиева е от Вълчи дол. Тя е трето поколение в нейния род, което се занимава с обработката на вълна. Дядото го правел преди 1944 година, но го национализирали. След това бащата купил нови в годините на демокрация, а сега нейното семейство продължава.

Прeди години бизнесът процъфтявал. Правели одеяла, които се продавали най-вече в чужбина. Българите зад граница искали да се завиват  с нещо родно и качествено. И сега търсят от тях, но преди 2 години спрели производството, защото няма достатъчно вълна.  Сега двамата са единствените, които преработват вълна в голяма част от територията на страната. Нямат конкуренция, но въпреки това са на ръба на оцеляването. Не са готови обаче да се предадат.

Поддръжката на машините, част от които са на повече от век, се прави от съпруга Васил Господинов. Той е майстор и на много от приятните кътчета за отдих около цеха. Направил е даже и "черешово топче". И двамата са учили технология на облеклото, но сега с любов се връщат към естествения материал. Споделят, че това вече е тенденция в обществото... 


Ние купихме последните машини на завод в Добрич, които щяха да отидат на вторични....
На каква възраст са машините?
Някои от машините са от 70-те години... Много трудно се поддържат. Едната машина  е полска, другата е българска, имаме и от Таджикистан. В годините на социализма имаше разделение на труда.... Докарана е на части, сглобена е тук и върши много добра работа....Все едно 80 баби предат, но не са недоволни, че е студено или има друго неудобство....

Единият стан е от 1868 година, има го изписано на табелата... Пресуквалото е Габровско, табелата още е със стария правопис ...

Има машина, която е много стара и според хората няма подобна... Пикерите са от кожа, защото тогава не е имало пластмаса....Частите са направени ръчно с калъпи...


Снимка
 
Какво правите сега?
Сега правим само прежда и филц,  който се използва за плъсти.... Ние не слагаме изкуствени материали, с които нишката да става по-здраво и затова производството е по-трудно...
За да пуснем дарака, трябва да заредим поне 50 килограма. Дараците са големи. И не всичко излиза като прежда, има загуби....

Снимка

Трудно е за поддръжка, трудно е за рабата, защото повечето неща са на ръка.... Трудът е тежък, трябва и да се внимава, защото това са машини...


Снимка


Колко такива дараци има в България?
На изток от Велико Търново сме единствени... В цялата страна са около 5.

СнимкаСнимка

Какъв е интереса към вълната днес?

Има интерес, защото хората се връщат към естествените материали...Особено търсени са мартениците от вълна, която ние правим сега... Изработваме и пресукан бял и червен конец, има и отделно...

СнимкаСнимка

Вие откъде взимате вълна?

Вълната е българска. От населението. Който я е изпрал.... Все още има овце, има много частни стопани, които гледат големи стада...но с годините стават все по-малко...Идват, понякога купуват, понякога заменят вълна и получават направо прежда...

Това означава, че има хора, които плетат?
Да, и не са само бабите. Вече много млади хора плетат, други млади тъкат....

Вие носите ли дрехи от вълна?
Той носи, най-вече чорапи... Сега почти 90 процента от преждата се използва за чорапи....


Още за историята на машините, за технологията на производство, за любовта към това, което правиш, за вълната ... в интервюто на Габриела Гаврилова



Разказът на семейството, посветило се на вълната - утре в 8.40 в ефира на Радио Варна.

Още интересни идеи за бизнес в община Вълчи дол - в неделя от 8 до 9 часа.

Още от БНР уеб