Юлиян Петков от Финикс: "Невъзможно е българин да стане полицай в САЩ, дори да е по-добър от останалите"

''Другата истина'' № 381- 7 март 2018 година


На професионалния празник на служителите в съдебната охрана, говорим с Юлиян Петков, който от 18 години живее във Финикс, за това, как живеят колегите им в САЩ, колко вида полиция има там, какви възможности за реализация имат българите в Аризона.

"Аризона е един от типичните каубойски щати на Америка- див американски щат с всичко произтичащо от това определение. Не е като в Ню Ингланд. Не случайно наричат Аризона "Легендата на Дивия Запад".

Що се отнася до полицаите в САЩ, те по принцип са симпатични хора, които помагат, дори ако си спукал гума. Към тях има огромен респект. Ако възникне спор за това, че са те глобили и отидеш при съдия, той веднага взима страната на полицая. Да спечелиш дело срещу полицай е почти невъзможно. Не бива да се сравняват полицаите в България и тези в САЩ, защото разликата между двете страни е огромна. Изобщо не може да има база за сравнение. В едната държава сме недоволни от заплатите, в другата пък са доволни. А и да станеш полицай в САЩ е доста сложно. В Аризона изискването първо е да си висок 1.88 м. Колкото повече кандидати има, толкова повече се вдига средният ръст- не може полицаят да е джудже. Във всеки щат е различно, но като цяло се знае, че полицаите почти не плащат данъци, имат много сериозни медицински осигуровки за цялото семейство, безплатни юридически услуги, имат право да ползват и служебната кола за лична, като разполагат с голям лимит на гориво. Ако си закупят жилище в района, в който работят, 3% от стойността му я плаща полицията. Нямат също така и такса за прехвърляне на имота. Заплатите при толкова много привилегии не са чак толкова високи. Най -високата е на началника на участъка- преди време бе обявена - около 6 000 долара месечно. 20-годишни момчета започват с 2 000 долара. За Финикс, това е добре, а и с толкова много привилегии, е добър старт. Полицаите там работят на петдневна работна седмица- 40 часа, като 4 дни са на служба, а петия ден са на обучение - 4 часа джудо и полицейски техники,а после 4 часа учат как да реагират в определени ситуации.

СнимкаВ САЩ няма българи полицаи. На теория няма пречки да станеш такъв, но на практика е невъзможно. Въпросът е деликатен, а и трябва да имаш американски паспорт. Чужденците преминават изпитите, но не стигат до назначение. Имаше преди 2-3 години случай с един българин- заслужил майстор на спорта по акробатика- американски гражданин, също и гражданин на ЮАР. Много интелигентно момче, издържа всички изпити, но не беше назначен в градската полиция във Финикс. Той подаде жалба, чака няколко месеца и бе приет от заместник министъра на вътрешните работи /ако го сравним с България/, пътува в приемното време в друг щат, да му даде обяснение, защо не може да работи в полицията. Не ми е удобно да предам точно какво му е казал, но в общи линии е заявил, че ние българите, сме големи мошеници. И заради заслугите на неговите сънародници, дето са напълнили затворите, пострада и той... През живота си там съм срещнал една арменка, която е полицай и един сърбин, чувал съм и за поляци.

СнимкаЩе дам и един пример от моята практика. Сложих си СОТ в къщата преди години и реших да ги проверя как работят. Инсценирах нарушение и зачаках. Точно както пише в договора- на третата минута дойде първата полицейска кола, а след нея и следващите на всеки 3 минути, докато дворът ми не се напълни с полицейски коли... Не помогна обяснението, че съм объркал бутона. Веднага ме глобиха 35 долара като първи път, втория път ще е 135, а третия път може да се ходи и при съдия за по-голяма глоба. Съдът там работи денонощно- делото ти може да се гледа и в един часа след полунощ.
 
През лятото температурата във Финикс стига до 48 градуса- няма опасност човек да настине. През зимата обикновено е от 23 до 26 градуса, а през нощта спада до минус 20... Това не е проблем за нас- българинът живее по принцип във всякаква обстановка. Дали е пустиня, дали е планина- българинът се оправя някак, но никак не е лесно. Различни хора, различни съдби. Много сме вече в САЩ, дори се шегуваме, че сме на всеки километър... В щата Аризона преди 18 години аз заварих около 10 000- 12 000 българи, което е доста. Основно бяха дошли от Канада. С годините обаче постепенно се стопиха, защото се появи проблемът с легализацията на документите. Това, според мен, е един от най-големите проблеми за българите в САЩ. За съжаление, ние ме от хората, които започваме винаги отзад напред. Първото нещо, което трябва да направим там е легализацията, а ние това го оставяме за най- накрая. Преди 2-3 години бях поканен на едно много хубаво парти в Чикаго. Оказа се, че една българка има художествена галерия в даунтаун /централната част на града- бел.авт./. Партито мина чудесно, но аз бях шокиран- оказа се, че всички присъстващи там бяха без официални документи. Единственият чужденец с документ в джоба, бях аз...

СнимкаБългарите, които са пристигнали в САЩ чрез т.нар. Зелена карта имат огромно преимущество пред останалите емигранти. Правото на постоянно жителство в САЩ е още известно като Зелена карта. Тя представлява имигрантска виза, даваща възможността притежателят ѝ да живее, работи, учи в САЩ с почти сходни права като тези на всеки американски гражданин. Тя дава правото на цяло едно семейство да се пренесе в Щатите и след около 5 години да стане американски гражданин. Те нямат никакви допълнителни притеснения и разноски... За останалите, пристигнал тук през Мексико или Канада, или само с виза, това е дълъг път, който отнема години и средства. Цената на легализацията е доста разтеглива, зависи от това в кой щат живееш- ако си в Ню Йорк, може да не ти стигнат и 30 000 долара. Най-евтино е в Аризона и Невада- преди 17- 18 години това струваше 2 000 долара. Сега сигурно е малко повече. Аз бих посъветвал новопристигащите, да започнат с легализирането на документите си, а не да направят бизнес и пари, и след 7-8 години да се сетят, че им трябват и документи. Но, както вече казах- ние започваме всичко отзад напред, това е нормално за българите...

СнимкаХората от Северозападна България във Финикс не са много, но ги има. Мъжете тук основно са шофьори на таксита и лимузини. Жените в Аризона по принцип много трудно си намират работа, защото срещат огромната конкуренция на мексиканките, които са готови да работят и на половин надница. Аризона е известен като щатът на пилотите. Има много пилоти и от България, които обаче карат таксита. Те, разбира се, идват тук, за да карат самолети и хеликоптери, но много скоро разбират, че това е невъзможно. Особено след атентатите, наемането на чужденци за пилоти е почти невъзможно. Имаме един-единствен българин, който направи кариера в Аляска. В САЩ таксиметровите шофьори се наричат шофьори на такси, както във филма с Робърт де Ниро. Това е класическа професия за Америка, тъй като разстоянията там са огромни и шофьорът е много важна фигура. Работата е много специфична- можеш нищо да не изкараш, а може да спечелиш и много пари. Селски истории от рода на това да се лъжат клиентите няма, въпреки че съм чувал и за такива истории от страна на българи. Взимат таксиметровия апарат, изпраща се по куриерска фирма в Пловдив, където се преправя, връща се в Аризона и се слага в таксито. Иначе да си шофьор на такси там не е лошо- преди години дори се живееше много добре. Иначе какво да кажа - доста е емоционално преживяването, защото неприятни случаи има много. Един българин, мой приятел, го застреляха преди 4 години. Но по принцип всичко е измислено, така че, ако спазваш правилата на играта, много трудно може да ти се случи нещо лошо. Но ние българите, винаги търсим втори начин- това е нашето правило в живота, не може да няма втори начин. В процеса на търсене на този втори начин, ни се случват и тези неща, различни от нормалните."

Защо българи попадат в американските затвори, колко вида полиция има в САЩ, кога полицаите се пенсионират и какви пенсии получават- отговор на тези и други въпроси, както и цялото интервю с Юлиян Петков, можете да чуете в звуковия файл.

Идеята на "Другата истина" е да покаже защо се обезлюдяват все повече населени места в Северозападна България. Вниманието се фокусира върху емигрантите и тяхната "истина" за живота "тук" и живота "там", причините да напуснат родните си места и реализацията им в чужбина. Като съпътстващи теми говорим за видовете емиграция, институциите, свързани с нея и всичко, което е част от живота на емигранта. В предаването гостуват пряко или задочно емигранти или членове на техните семейства, съседи и приятели.

Предаването търси и показва различните отговори на въпроса дали емиграцията е авантюристично преживяване или е реална социална алтернатива за хората от тази част на България. Затова в него участват представители на цялата емигрантска палитра- законни и незаконни емигранти, успели и неуспели, интелктуалци и хора с основно образование; емигранти, които с труд печелят парите си и такива, които често се сблъскват с местната полиция; хора, които с носталгия си спомнят за родното място и такива, които не искат повече да чуят за България.

Като обществена медия и част от БНР, Радио ВИДИН е длъжно да отразява различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки.


Още от Другата истина