Виктор Поптолев за живота му в американската военна база на остров Куаджалейн

''Другата истина'' № 384 - 28 март 2018 година

В "Другата истина" говорим с Виктор Поптолев за живота му в Микронезия и по-точно на архипелага Маршалови острови- едно райско кътче насред Тихия океан. Там се намира атолът с най-голямата лагуна в света- Куаджалейн, където едва осемнадесетгодишен попада Виктор. И ако за повечето от нас това е само една точка на географската карта, то за него е мястото, с което го свързват незабравими спомени.

СнимкаИ още нещо интересно- докато ние на първи март празнуваме Баба Марта и си връзваме мартенички, то активисти на "Грийнпийс" всяка година на тази дата организират рейд до тихоокеанския атол Бикини, намиращ се в съседство на Куаджалейн и където на 1 март 1954 г. е взривена американската водородна бомба.

Затова не е случайно, че точно в този район се намира една от най-важните американски военни бази.

"Точно след 11 клас ми се случи да замина за чужбина. Майка ми се омъжи за американец и понеже аз още не бях пълнолетен, имах възможността да замина с нея. Така попаднах в американска военна база в центъра на Тихия океан. За мен това бе изключителен опит, тъй като това място е тропически остров с целогодишна температура от 30 градуса. Казва се Куаджалейн и е част от Маршаловите острови. Те попадат под влиянието на Америка след Втората световна война, преди Снимкатова са били под японско влияние. Там прекарах 12 клас в местното училище. Самият остров е по-малък от град Видин- дълъг е 6-7 км, като половината от него е самолетна писта. Останалото са къщи, електроцентрала... Изключително важен остров, стратегически за САЩ. Той е едно от най-важните военни звена, тъй като там те тестват противоракетната си отбрана.

На Куаджалейн прекарах 12 месеца, в които завърших гимназия и научих английски език. С идеята да ида по-късно в САЩ и там да завърша колеж. По това време си спомням, че имах много силна носталгия по България. На острова имаше два плажа, но аз не ходех често на тях. Когато всичко това ти е толкова близо, не го оценяваш. Ние, хората, имаме такава склонност- да си затваряме очите за настоящия момент с някаква фантазия за миналото или за бъдещето, и забравяме да оценим това, което е в момента пред нас... Сега например мечтая да се върна на Куаджалейн.

Там попаднах в една нова среда, изключително спокойна, просто времето бе спряло. Ти си на тропически остров- 30 градуса е и през лятото, и на Коледа, вали дъжд, на теб ти е топло и отиваш да се къпеш в океана...

СнимкаВъпреки райското място, в началото ми бе трудно да се адаптирам към живота на острова, а пък и аз го приемах само като ново начало в живота си. Куаджалейн е изцяло копиран и изграден по американски стандарт- къщите, инфраструктурата- всичко. Интересното там бе, че нямаше коли. Това беше различното от Америка- колите бяха забранени и всички се придвижваха с колела. Най-смешното беше, че дори на абитуриентския ми бал бях с колело. Представете си, както сме с костюми и цялата тази какафония и шум, отиваме пред къщата на един от нашите съученици и там паркирани 20 колела...

Училището ни бе изцяло по американски стандарт също. Образованието обаче беше на високо ниво, защото не всеки американец може да дойде тук. В базата се изпращат само високообразовани хора. Такъв е и пастрокът ми. Той е бивш военен, ветеран от Виетнам, завършил е фармакология и беше директор на фармакологията в местната болница.

СнимкаИ още интересни факти за остров Куаджалейн. Стоките там се доставяха с 3 седмици закъснение, защото тогава пращаха кораб до острова. Ако не си голям привърженик на цивилизацията, за теб това е едно много хубаво място. В същото време на отстоящия на 2 км съседен остров, животът бе съвсем различен. Местното население наистина е много бедно и тъне в нищета. Ходил съм няколко пъти там с ферибота и картинката наистина е потресаваща. На нашия остров обаче ситуацията бе различна. За нас почти всичко бе безплатно. Имаше лятно кино, боулинг и др.

Изобщо, спомените ми са микс от преживявания. Хората ме приеха много топло, не съм видял лошо отношение от никого. На по-възрастните им беше много интересно да разговарят с някой от България, като бивша социалистическа страна.

Животът на Куаджалейн бе за мен първата ми година извън България. Попаднах на едно наистина изолирано място, където обаче бях приет радушно, получих качествено образование и ако мога да обобщя, бих казал, че аз имах късмета да попадна на уникално място и да се възползвам по свой начин от него..
."

Цялото интервю с Виктор Поптолев за живота му на остров Куаджалейн - в звуковия файл.

Идеята на "Другата истина"е да покаже защо се обезлюдяват все повече населени места в Северозападна България. Вниманието се фокусира върху емигрантите и тяхната "истина" за живота "тук" и живота "там", причините да напуснат родните си места и реализацията им в чужбина. Като съпътстващи теми говорим за видовете емиграция, институциите, свързани с нея и всичко, което е част от живота на емигранта. В предаването гостуват пряко или задочно емигранти или членове на техните семейства, съседи и приятели.

Предаването търси и показва различните отговори на въпроса дали емиграцията е авантюристично преживяване или е реална социална алтернатива за хората от тази част на България. Затова в него участват представители на цялата емигрантска палитра- законни и незаконни емигранти, успели и неуспели, интелктуалци и хора с основно образование; емигранти, които с труд печелят парите си и такива, които често се сблъскват с местната полиция; хора, които с носталгия си спомнят за родното място и такива, които не искат повече да чуят за България.

Като обществена медия и част от БНР, Радио ВИДИН е длъжно да отразява различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки.



Още от Другата истина