Обратимо ли е обезлюдяването на Северозапада

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 12 април 2018 година

Наскоро Институтът за изследване на населението и човека към Българската академия на науките оповести доклад, според който до 2040 г. българите ще намалеят с още 20-25 на сто или с около 1 милион и 270 хиляди спрямо 2015 година. Съставена въз основа на данни на Националния статистически институт, Евростат, Организацията на обединените нации и Световната банка, прогнозата беше представена за обсъждане на българското правителство. Прогнозните данни показват, че населението в Северозападна България ще намалее драстично в следващите 20 години и през 2040 година в трите области- Видин, Враца и Монтана, ще живеят общо едва около 260 000 души.

"Като всички проекти, така и тази проекция, трябва да насочи вниманието на управляващите към възможните проблеми, дисбаланси и несъответствия, за да се разработят съответните стратегии и мерки, за да не се допуска подобно развитие", обясни проф. Кремена Борисова-Маринова, един от авторите на доклада.

Според анализите на Националния статистически институт населението на област Видин през 2040 година ще е малко над 50 000 души, при 91 000 през 2015 година. Област Враца ще намалее със 70 000 жители- до 109 000, Монтана също непрекъснато ще се обезлюдява, макар и не толкова драстично- от 138 000 души през 2015 година- до 98 000 през 2040 година.

СнимкаСпоред преподавателя в Софийския университет и съветник в Министерството на труда и социалната политика доц. Георги Бърдаров негативните процеси са обратими, но при сериозни и дългосрочни мерки от страна на управляващите:

"Това, което не се оценява все още достатъчно в България, е, че в 21 век най-важните вложения и най-важният капитал е човешкият капитал. Ще прогресират онези общества, които успеят да си осигурят млад, активен, образован, качествен човешки капитал. Това може да стане по два начина: или чрез раждаемост и задържане на населението в страната, или чрез привличане на такъв капитал извън тази страна. Ние имаме неизползвания ресурс на българите зад граница- 1.5-2 милиона души- огромен неизползван ресурс. Трябват и бързи, спешни, драстични промени в образователната система, която изостава драстично от непрекъснато развиващите се технологични новости. Връзката между образованието и реализацията на младите хора сега е скъсана. Аз съм абсолютно убеден, че е дошло време да сложим край на паузата по отношение на демографската ситуация в България. Това може да стане само с обединените усилия на изпълнителната власт, местната власт и администрация, бизнеса, на НПО-тата, младите хора и цялата общественост."

Негативните демографски тенденции се усещат още по-ярко в Северозападна България. Населението в област Видин например в първата четвърт на 20 век е било близо 280 000 души, според последните статистически данни вече е около 87 000, а след 20 години се очаква да е едва 53 000. Или за един век Видинско ще се е стопило повече от 5 пъти. Причините са основно икономически- липсата на препитание и перспектива в региона принудиха много хора да напуснат родните си места. Спиралата така се завъртя, че днес потенциалните инвеститори не искат да влагат парите си тук, заради липсата на работна ръка.

Снимка"Освен това районът страда от недобро инфраструктурно развитие, а и чисто географски се намира в беден не само български, а и европейски регион, защото и от страната на Сърбия, и от страната на Румъния Българският Северозапад граничи също с небогати райони. Това, което със сигурност трябва да се направи, е да започне да се мисли в посока фискална децентрализация- по-голяма част от публичните пари да се разходват на местно, а не национално ниво. Така данък общ доход ще остава по общините, което ще им даде възможност да се "борят" с негативните социално-икономически процеси. Ако се даде право на общините и да определят размера на данък общ доход, ще се създаде конкуренция при привличане на инвестиции. В Северозапада най-вероятно ще трябва да се мине и през териториално-административна реформа, защото тук има много общини, които вече не отговарят на първоначалния критерий за създаване на община, а именно- население от 6 000 души. Вероятно ще се стигне до окрупняване на общини, което ще помогне за по-ефективна фискална децентрализация. Нищо не е загубено и тези демографски доклади се базират на това, което имаме в момента като демографска ситуация, но ако се върнем 20 години назад никой не е предполагал, че населението в Несебър ще нараства с темпове по-високи и от тези в столицата, има и други области и градове, в които населението се увеличава. Така че това не са необратими процеси, но е истина, че Северозападът се е плъзнал надолу по тази пързалка на влошаващите се показатели и сега се получава така, че потребителският пазар е сравнително малък. Покупателната способност е по-малка от тази в други райони, което пък възпира отварянето на нови бизнеси. За Северозапада е много важно да се работи в посока привличане на голям, ключов инвеститор, което обаче в България не е много успешна практика до този момент. Изграждането на модерен път също е изключително задължителна предпоставка за по-доброто развитие. Вижда се след пускането на магистрала "Тракия", че дори и по-бедни области, които граничат с нея, вече успяват да постигнат много по-добри резултати. Много важен елемент, който трябва да се насърчава и в Северозападна България е ежедневната трудова миграция, т.е. хората да живеят на едно място, а да работят на друго място, а това няма как да стане без добра инфраструктурна свързаност. Ако икономиката продължи да се развива с добър темп, ако положителните тенденции се прехвърлят и към по-малките общини и райони, не виждам защо хората да не започнат да се връщат по родните си места", коментира Явор Алексиев, старши икономист в Института за пазарна икономика.

"Ако не настъпи рязка промяна в България по отношение на стандарта на живот на основата на стабилно социално развитие и висок икономически растеж и не се промени отношението на управляващите спрямо приема на граждани от трети страни, миграционният баланс на България и през следващите десетилетия ще остане отрицателен", категорични са авторите на доклада за прогнозните демографски процеси.

Повече- в прикачения звуков файл.

Още от БНР уеб