"НА СЕЛО" на 22 юли - "Европейското" село Калиманци

| обновено на 21.07.18 в 18:58
Разказват жителите на село Калиманци

Калиманци е едно от така наречените живи села около Варна. Причината – близост до  големия град, красива природа и чист въздух. Затова и цените на парцелите са високи, но въпреки това  няма имоти, които да се продават – нито общински, нито частни. Преди време селото избрали много чужденци, но след Брекзита част от тях се върнали. Техните къщи купили млади български семейства и в момента селото е от "най-младите" в региона.  Няма безработица, защото освен работата във Варна, в селото има също какво да се прави. Скоро предстои да бъде отворен завод, който да наеме още работници.

През тази година има родени бебета, има и много сватби, както и построена с помощта на дарители детска площадка.

В последните години Калиманци е предпочитано от много чужденци и в селото се шегуват, че е европейско. Английският се говори почти колкото българския език.

СнимкаВ селото живеят десетина семейства от острова, включително две индийски семейства, които обаче са от Лондон. От Шотландия идва семейството на Робърт Бенет,  което живее целогодишно в Калиманци, а сега тук са децата, внуците и дори правнуците.

В чужбина са работили и много българи, които обаче са се върнали, защото носталгията по родния дом е по-силна от силата на парите. Това се случва в живота на Дария Атанасова, която разказа, че е учила в Оксфорд, работила е 7 години . Сега предпочита да бъде хигиенист в кметството, но да се грижи за своето семейство и своята градинка в Калиманци.


Селото е създадено от наследници на Еркеч и Голица, които по време на поредната Руско-турска война през 1828- 29 година показвали пътя на руските войски и затова след изтеглянето на генерал Иван Дибич Забалкански тръгват заедно с тях на север. Част от тях се спрели на Франгенското плато.

Сегашното име селото получава през 1934 година. Наречено е на името на селото в Македония, където по време на Междусъюзническата война през 1913 година се води голямата Калиманска битка. Едно от най-големите сражения, в което обаче няма взети пленници.

Село Калиманци, намиращо се на югозапад от Царево село (днес Делчево) има решаващо значение за спасението на България в Междусъюзническата война през 1913г. Операцията се разиграва на широк фронт от 4 до 11 юли 1913г.
Гърция, Сърбия и Черно гора се надяват да обединят армиите си и да превземат София, с което България да бъде унищожена. Сръбско-черногорските войски трябва да настъпват от запад, а гръцките войски от юг, по долината на р. Струма.

Особено жесток е боят за кота 1152, известна още като Баню чука, защитавана от обезкървената 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия, командвана от полковник Перикъл Енчев, родом от Тулча, Северна Добруджа в състав 8-и Приморски и 31-ви Варненски полк. Кота 1152 е доминираща над Калиманското плато. Именно този участък прегражда пътя на противника по направлението Царево село - Горна Джумая, където сръбското командване замисля да се съедини с гръцките дивизии. Затова именно тук натискът е много силен. Сърби и черногорци атакуват с големи маси и силна артилерия.

Снимка12 000 души настъпват смело без оглед на жертвите. Разчитат на численото си превъзходство и на своята стара бойна слава, според която те не са губили никога нито едно сражение. Но подценяват българите.
Малобройните български защитниците на кота 1152 са се укрепили здраво в окопите си. Изчакват спокойно доближаването на огромната пехотна маса. Обстрелват я и й причиняват загуби.

След това е дадена заповед за  контраатака ''На нож''. Тръгва  целият 31-ви пехотен Варненски полк, подкрепен от 2 дружини от 8-и Приморски и 21-ви пехотен Средногорски полк. Започва жестока битка. В последвалата ужасна ръкопашна схватка, включваща и страховит щиков сблъсък под проливен дъжд, черногорците не издържат и се разбягват.

Българският остър ''нож'' отново побеждава.  Въпреки численото си превъзходство - поне 9 батальона (от които един или два сръбски),  черногорците не успяват да преодолеят отбраната на 6 български дружини с далеч непълен личен състав.

При бягството им много черногорци се удавят в мътните води на придошлата от валежите река Брегалница. Останалите са доизбити от българските ножове.  Черногорската дивизия понася жесток удар и фактически прекратява съществуването си.


В памет на героизма на българите при македонското село Калиманци две села в България днес носят това име, припомни кметът на варненското село Красимира Янева. Нея и част от жителите на селото ще чуете в неделя след новините в 8 часа.