Дюлбер Танас:

В етнографските области на България калпаците се различават по модел, кройка и цвят

Ергените винаги са носили бял

Атанас Георгиев (дюлбер Танас) от Вълчи дол разказва за занаята си
Забрадките и калпаците, освен че естетически завършват целостта на фолклорния костюм, имат важна роля и символично значение според народните вярвания. Народният морал и вяра са повелявали косите на омъжената жена да бъдат скрити, особено от погледа на свекър, свекърва, девер. Според народното вярване, ако жената открие косите си, ще последват злини за дома и децата ѝ, градушка ще убие посевите, догдето стига погледът ѝ ще бъде "устреляна" от зли сили. Косите на омъжената жена се крият под забрадка. Най-старинната покривка на женската глава е бялата памучна или копринена кърпа, която се нарича още и "булка". Възрастните жени се забраждат на "баба" като двата странични края кръстосват под брадичката и ги свързват на върха на главата.

Калпакът е важен елемент от мъжката народна носия дотолкова, че за обида се смятало да грабнеш калпака на някого. Допустимо било мъжът да ходи гологлав само, когато тъжи. Младоженецът украсява калпака си с китка от чимшир и пауново перо, вързани с червен конец, за разлика от ергена, който поставя китката от лявата си страна. Още от стари време външният вид говорел много.

Каква е историята на българския калпак, достигнал до нас чрез съвременните майстори, чуйте от Катя Василева и срещата ѝ с Атанас Георгиев от Вълчи Дол, известен повече като дюлбер Танас, който преди години оглавявал първенството за най-млад майстор в цялата страна.

Чуйте.

Още от Радиокафе