Сгрешихме, като направихме болниците търговски дружества

С Кольо Парамов разговаря Емил Костов

Ние сгрешихме с реформата в здравеопазването,  като допуснахме най-голямата грешка, че направихме всички болници търговски дружества, заяви финансистът Кольо Парамов.  Оттам стартира и лошата разменна монета за определяне на цените на услугите. 

Моделите, които се предлагат сега, ще предизвикат вероятно голямо  напрежение, тъй като ще има доста несъгласни с тях. Застрахователите няма да могат да прозрат в самото начало желанието за осигуряване на толкова много пари, които ще плащат разликата за лечението над 700 лв от  всяка медицинска услуга, която е застрахована.

Явно цялата 2019 г. ще премине в сериозни препирни, за да стартираме през 2020 нов модел. Зная само, че най-болезненият въпрос е как да излезем от състоянието, в което болниците да не са търговски другества.

Този модел е мнго оскъпо струващ, той ще утвърди по парадоксален начин, направи много директори на болници милионери. По вертикала този модел е много сложен като начинание.

По света само две държави - България и Англиякои, имат приложен такъв модел. Лошото е, че България го приложи в момент, когато беше най-слаба, а Англия, когато английската лира бе достатъчно стабилна. Този модел може да бъде приложен само при положение на стабилна финансова система,  при много пари и той е вреден при липсата на контрол по вертикала.

Днешното доплащане в резултат на това стига до 44%. Съвсем нормално е министърът- финансист да предлага намаляване на този процент до 15%. В състояние на бедност хората не са в състояние да плащат. Или пък не им се извършва такава дейност, която да ги удовлетворяла като здравно обслужване и за която да си доплащат.

Предложението да се плащат като вноска 12% за всичко, което струва над 700 лв, вероятно също нещо не е добре обяснено. Защото ако приемем, че 6 млн се осигуряват, а те сега са 3 млн, не е посочено кой ще плаща за останалите. 

Дали тези пари днес без увеличаване на здравната вноска, да останат в НЗОК или да отидат в застрахователните компании?

 Ако това се получи, ще има прехвърляне на средства към застрахователните дружества и тогава няма да е ясно как те да се върнат обратно към здравните заведения и  какви цени ще бъдат приложени към застрахователните дружества  в обратен план. Рамката е предложена  така половинчато и не може да се разбере за какво се спори и какво се предлага.

Не можем да издържим при поддръжката на ниско ниво на обслужване в 28 окръжни болници, които трябваше да бъдат еталон за обслужване в здравно заведение. Влязоха на пазара впоследствие сериозни медицински заведения в София, които прилагат световни стандарти като мисъл и практика и сега има обезценяване на останалите по места.  З0-годишната промяна в обезценяването на качество на обслужване, на технологии и т.н. ни кара да се замислим какво здравеопазване правим -  напълно централизирано или не? Цялата здравна система сега е преекспониране на пари и тя довежда до ситуацията в момента.

Сега обаче нямаме друг  избор – държавите с пазарна икономика не правят разлика между пациентите, както при нас започва да се чува като вариант. Все още мислим, че част от хората, които имат пари, могат да имат по-добро здравеопазване. Трябва да мислим как ще се отнесем към другите, как ще се подържат тези 28 огромни медицински центрове в бившите окръзи, как ще се поддържа нивото на българския лекар, необходим по места, за да отговори на нуждите на хората.

Налице в здравеопазването в момента в България е противоречието – търговско дружество, огромна сума в НЗОК за управление, движение на паричен ресурс и крайно нисък коефициент на удовлетворение у пациентите.

Чуйте интервюто от звуковия файл:


Още от Ден след ден