Умствените дейности, средиземноморската диета и социалните контакти ни пазят от деменция

Проф. Лъчезар Трайков: Мозъкът не се износва от употреба

Неврологът съобщи за сериозен напредък на медицината в лечението на Алцхаймер

Проф. Лъчезар Трайков за последните постижения на учените в изследването на мозъка
В навечерието на Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер - 21 септември, в "Часът на здравето" обръщаме внимание на симптомите, диагностиката и последните постижения на учените в лечението, както и на начините да предотвратим развитието й. Болестта обхваща над 50 процента от случаите на деменция. Тя се причинява от различни мозъчни заболявания, които засягат паметта, мисленето и поведението и е една от основните причини за зависимост на болните от околните.


Проф. Лъчезар Трайков, ръководител на Катедра по Неврология, МУ-София и на Клиника по неврология на “Александровска болница, донесе добри новини от последния Световен конгрес, посветен на деменциите, провел се през август в Чигако - вече има сериозен напредък в опитите за откриване на ефективно лечение на болестта на  Алцхаймер. На ниво клинично изпитване е открит медикамент, който изчиства натрупания "лош белтък" в мозъка, от което следва възстановяване на интелекта:  .

"За пръв път от много години насам конгрес, наситен с доста позитивно настроение, с доста позитивизъм и ентусиазъм. Тъй като, както казваше френския ми шеф*, върху мозъка в момента работят повече учени, отколкото са невроните. И въпреки всичко, той остава енигма, не разкрива лесно тайните си и начина на функциониране. За нас лекарите това означава, че не разкриваме лесно причините за голяма част от болестите и не може лесно да лекуваме тези заболявания".


Проф. Трайков посочи, че от години се провеждат проучвания за ранна диагноза на Алцхаймер и на деменциите. Още преди 10 години е представено лечение, който въздейства на "лошия" белтък, който се трупа в мозъка, но без позитивен ефект върху състоянието на болните - интелектът не се възстановява. Следващите 10 години в търсенията на учените са посветени изцяло на ранната диагностика. Тя е официализирана от 3 години и у нас - има специален наръчник с диагностични критерии.

В България има всички необходими изследвания, необходими за ранната диагностика

Те се покриват изцяло от НЗОК. Има и обучени екипи  - в София има центрове с невролози, които работят в тази посока и са в състояние рано да скринират заболяването. Екипи работят и в болниците Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Стара Загора, Сливен, Враца. Първите лекари, които се срещат със заболяването обаче са общопрактикуващите лекари и за тях също са изготвени конкретни скали за идентифициране на заболяването.

СнимкаПървите индикации за развитието на болестта са трудности в справянето с ежедневни задачи, забравяне, умора, притеснения при необходимост от извършване на необичайни дейности, умора от социални контакти. До 50-годишна възраст развитието на Алцхаймер е рядкост, но диагнозата вече може да бъде поставена не над 60, а именно на възраст 50 години, заради възможностите за по-ранна диагностика.  

"Между 50- и 65-годишна възраст, около 3-3.5 % от хората имат деменция, между 65- и 85 годишна възраст стават 30 процента. 1/3 от хората над 85 години имат някаква форма на деменция... Това  е голямо предизвикателство за всяка здравно-осигурителна система, защото една трета от хората стават напълно зависими и няма радикално лечение - т.е. зад един човек трябва да се стои още един човек, който да му дава хапчета, в един момент и да го храни".


На последния световен конгрес става ясно, че развитието на болестта преди да се прояви започва не 7-8, а 20 години по-рано. Оказва се, че мозъкът има добри компенсаторни възможности и във възрастта от 50 до 60 го прикрива.

Само преди 10 години думата "профилактика" на Алцхаймер беше научна фантастика


През годините е доказано, че начинът на живот е от изключително значение - важни са храненето, умствените дейности, социалните контакти, и физическа активност. Проф. Трайков посочи, че Финландската гериатрична асоциация изработва специална програма, в която били включени 3200 души с повишен риск за развитие на деменция (вече натрупан белтък в мозъка). Те преминали на средиземноморски начин на хранене - с плодове, риба и зеленчуци; участвали четири пъти седмично в организирани социални контакти, четения или други занимания. И при всички имало подобрение при изследване на невронните връзки.

Още за постиженията на медицината и за това как да се предпазим - чуйте в интервюто с проф. Лъчезар Трайков!

(*проф. Лъчезар Трайков се дипломира за професор по “Невронауки” от Национален съвет на университетите, Франция)

Още от Часът на здравето