Националната филмотека представя киноисторията на София

Репортаж на Еленица Маринова за предаването ''Преди всички''

Националната филмотека представя киноисторията на София, събрана в албум от сканирани негативи. Официалното представяне на фотоалбума ще се състои тази вечер от 18:30 в кино "Одеон". Албумът събира работни моменти от български игрални филми. Черно-белият "портрет" на столицата, изготвян в продължение на година, показва света на киното от миналия век. Голяма част от градските декори са част от ежедневието ни и днес. Някои от снимачните кадри обаче разкриват непознати улици, променени безвъзвратно от времето. 

Проектът е изготвен с финансовата подкрепа на програма "Култура" на Столичната община. Албумът разкрива историята на киното, проследявайки 40 филма от периода 1915-1990 г. Много от лентите, заснети преди 1944-та, са унищожени, разказа пред "Хоризонт" Росен Спасов, киновед и редактор на фотоалбума.

"Българското кино от пионерския период до 1944 година все още търси себе си. След 1944 година кинематографията се национализира, наливат се пари в киното и лека-полека то намира своя облик, за да дойде най-успешното десетилетие: 70-те години на миналия век, който според всички историци на българското кино е най-успешният период", връща ни в историята на родното кино Росен Спасов. 

Фотографиите в албума са част от колекцията на Българската национална филмотека. За да се подберат най-интересните 229 кадъра, екипът е прегледал хиляди фотографии. Повече от 400 от тях са дигитализирани и сканирани от оригиналните негативи. 

Прелиствайки албума, се връщаме назад във времето с фотография от снимките на първия български игрален филм "Българан е галант" на Васил Гендов. Снимачният кадър е уловил къщата на предприемача Димитър Съселов на ул. "Славянска" 9, която се превръща в първия декор от български филм. Любимият кадър на Росен Спасов е от филма "Допълнение към закона за защитата на държавата" от 1976 г. Градският декор е църквата "Света Неделя", а избраният кадър пресъздава атентата от 1925 година. Интересно е поведението на статистите, отбелязва Спасов:

"Взривяването за филма се случва наистина, наричат се практически ефекти. В момента едно такова взривяване би се направило с компютърно-генерирани образи, тук се прави напълно реално, истинско взривяване. Върху църквата са достроени части, които се взривяват за филма. Специфичното за този кадър е, че масовката се забавлява на него, вместо да бяга от динамита, който избухва".

Друг филм, изпълнен с интересни кадри според киноведа, е "Лавина" от 1982 година, с който излизаме от градското пространство. Макар действието на филма да се развива на връх Мальовица, Витоша изиграва ролята на Рила, защото е по-подходяща за снимки, но и заради икономически причини. 

София е фотогеничен град и добро място за живеене, което запазва духа си, смята Спасов, потвърждава го и кинопроизводственият процес. 

Киноведът е категоричен, че развитието на българското кино върви във възходяща посока въпреки трудностите: "Вече излизаме от най-голямата криза и е въпрос на време да достигнем отново тези висоти, даже смятам, че ще ги подминем в следващите десетилетия. Мисля, че имаме творчески потенциал да разкажем интересни истории. Просто киното е скъпо удоволствие". Няма обаче как един нов български филм да достигне такава аудитория, каквато филмите са достигали преди, когато държавата ги е произвеждала и разпространявала, допълва Росен Спасов. 

Репортажа на Еленица Маринова можете да чуете от звуковия файл.

Още от Преди всички