Д-р Черкезов: Здравната система е на прага на своята издръжливост

Интервю с д-р Тодор Черкезов

В момента българите отделят за здраве 8.4% от брутния вътрешен продукт, или сума от близо 8 млрд. лв. Половината от тях са здравните вноски, които минават през здравната каса и здравното министерство. Останалите над 3.5 млрд. лв. са пари в брой, а част от сумата минава през доброволни здравни застрахователи. 
Парите в здравеопазването не достигат, за 18 години условията на живот са се оскъпили многократно, а качеството в медицината е нараснало в пъти, самите пациенти осъзнават и искат по-добри услуги в лечебните заведения. Ясно е, че това може да се осъществи с допълнителни средства, които да се влеят в българската здравна система, каза за предаването "Чай от мащерка" на Радио Кърджали д-р Тодор Черкезов, изпълнителен директор на многопрофилната болница "Д-р Атанас Дафовски" в Кърджали.
Кръглата маса дойде в отговор на състоянието на българското здравеопазване. Всички знаем, че оценката за него е по-скоро негативна, отколкото положителна. Тази оценка се споделя основно от гражданите, които като че ли имат много по-високи очаквания от системата. Говорим за добър достъп, лесен достъп, но не въобще до здравеопазването, а до такова, което е качествено и съвременно, каза д-р Черкезов.
Още в началото на реформата се говореше за 12 процента осигурителна вноска, която с консенсус беше намалена на 6 процента, а малко по-късно вдигната на 8 %. Откакто е приета, тази вноска не е пипана и продължава и до днес да е 8 на сто. Не е честно и коректно да правим сравнение между живота в 2000 година и живота в 2018 г.. Цените, които са били тогава, и днешните са коренно различни, всички услуги поскъпват. В 2000 г. не е имало достъпен ядрено-магнитен резонанс, не е имало робот Да Винчи за операции, не е имало онкологични лекарства със съвременни молекули. Освен това броят на здравно неосигурените се увеличава, възрастовата пирамида в страната  е променена и броят на възрастните хора и на нетрудоспособните също расте. Така че няма как онзи ресурс от 2000 г. да е достатъчен и днес, парите като цяло в системата не са достатъчни, за да осигурят необходимото, от което се нуждаят пациентите, обясни още д-р Черкезов.
Той направи анализ на плюсовете и минусите на двата варианта за здравноосигурителни модели, които бяха предложени по време на Националната кръгла маса, като уточни, че моделите не се конфронтират като цяло, но не са и на сто процента ефективни.
Първият предвижда пълна демонополизация на здравната каса, запазване на здравната вноска от 8% и включване на конкурентни осигурители, определени от държавата. Вторият вариант  включва задължителна допълнителна здравна застраховка в размер на 12 лв., запазване на НЗОК като основен осигурителен фонд и включване на трети стълб - доброволно здравно застраховане. Тя ще бъде допълнена и с доплащане от страна на пациентите при болнично лечение, което надхвърля определена сума.
Здравната реформа в България в последните 18 години е правена само с козметични промени и без надграждане в медицинско и качествено отношение. Същността на здравеопазването не е подобрявана, вместо това дебатите се въртяха около това кой ще надделее - здравната каса или лекарският съюз, коментира д-р Тодор Черкезов. Според него най-късно до две години България трябва да въведе новата си здравноосигурителна система, тъй като в сегашния й вид тя се намира на прага на своята издържливост.
Разговорът на Станислава Георгиева с д-р Тодор Черкезов за бъдещето на здравната система и реформата може да чуете в звуковия файл.
Още от Чай от мащерка