С подкуп и лихва строели църквите през Възраждането

| обновено на 21.02.19 в 16:25
Иван Миланов

Всички участвали в строителството на храмове в годините на робство, разказва журналистът и краевед Иван Миланов, наследник на главния инициатор за строежа на църквата в село Изгрев - Ханджи Дойчо Янев, който водил и сметките по строителството, а написаното отразява специфичното наречие на тогавашното население. На Петковден храмът отбелязва 160 години от създаването си. Църквата е третата по големина църква в областта, построена със съдействието на чорбаджи Атанас Георгиев – същият, който помага за съграждането на първата българска църква във Варна.

Годините след Кримската война били трудни за всички. Хатихумаюнът на султан Махмуд Втори дава на хартия равни права на всички християни с тези на мюсюлманите, което се използва от българите за строителство на богати църкви. Въпреки това не е било леко. Как е ставало това споделя за Радио Варна наследникът на столетника дядо Милан, чийто дядо преди 160 години е участвал в съграждането на църквата "Света Петка" в село Изгрев.

Запазеният тефтер на моя прапрадядо показва как са събирани грошове от отделни хора. И всичко е записано и се вижда и сега. Когато съберат парите, са ги давали на по-заможни хора срещу лихва. Записвали всичко с точност - сума и дата. Тогава не била позната думата "лихва", използвали "файда".

Къде е този тефтер сега?

Намира се в Регионалния исторически музей във Варна. Предаден е там от един от старите свещеници в Изгрев.

Църквата е строена от 1857 - 58 години. Участвало е цялото село с каквото може - помагали с волски и конски каруци, помагали лично -  мъже, жени, дори и деца.

Какво е участието на чорбаджи Атанас Георгиев?

Чорбаджи Атанас Георгиев има личен принос за строителството освен на първата българска църква във Варна, и на тази в село Изгрев. В началото започват строежа с големи размери, което не се харесва на съседните села. И тогава имало злоба и едни българи наклеветили други, че в Изгрев се прави "Защитно съоръжение и ще има нещо...". След като научил за това, шуменският паша спира строежа. Тогава моят прапрадядо Хаджи Дойчо Янев и чорбаджи Атанас Георгиев събират необходимата сума и отиват при пашата, който пред пълнотата на дисагите се съгласява, но при условие да бъде с по-малки размери. Намаляват основите с метър и половина, но старите основи още личат.

Висока над 8 метра, широка над 12 метра. Колоните са носени цели с няколко каруци. Било е трудно, но не са се отказали...

А защо се нарича Света Петка?

Това е времето на осъзнаването на българския народ като такъв. Не случайно са избирали имена на хора, които са били пример на българщината. Света Петка е била закрилница на Втората българска държава и популярна много преди обявяването на независимата българска църква през 19 век.

Една от легендите е следната : На един по-заможен българите отвличат сина срещу откуп. Бащата се опитал да събере исканата сума, но не успява. Отива да моли за помощ на пристанището във Варна. Тук вижда руски кораб, на палубата на който имало дървен сандък. Капитанът на кораба му казал, че това е полилей от Венеция за църквата в село Изгрев. Парите за него не достигали и капитанът посъветвал бащата да дари събраните средства за храма, а Господ може да помогне. Когато бащата се връща, синът му го чакал - турците го били освободили.

Когато докарали полилея в църквата, дядото на моя баща , който тогава бил на 14 години, се качил на покрива, за да пробие носещата греда и да го закачат с метални куки, защото бил много тежък.


Новото църковно настоятелство продължава да се грижи за обновяването на храма и двора. За празника бяха реставрирани иконите от иконостаса, ремонтирана оградата на двора и закупени нови църковни утвари за нуждите на богослужението. То започва в 9 часа и ще го извърши местният свещеник отец Димитър.