Пенка Георгиева: Свалили сме доверието си от управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев

Д-р Димитър Петров: Част от допълнителните 490 млн. лева отиват за стари разходи

Интервю на Диана Янкулова с Пенка Георгиева и д-р Димитър Петров

"Свалили сме доверието си от управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев заради безотговорността към децата на България, за това, че закрива Фонда за лечение на деца, без да осъзнава, без да има необходимия административен капацитет, за това, че Касата не може да поеме в момента Фонда за лечение на деца". Това заяви в предаването "Нещо повече" Пенка Георгиева, представител на пациентски организации „Заедно с теб“. Относно проектобюджета на НЗОК и предвидените в него реформи тя допълни:

"В НЗОК няма капацитет. Администрацията на Фонда в момента разполага с добър персонал, който дълго време се е обучавал и работи добре, т.е. една работеща структура по неясно какви лобистки причини се опитва да се прехвърли към НЗОК и то без Обществения съвет. Това е негова идея, негово изпълнение. Ние обявяваме недоверие към него и никакъв диалог повече с НЗОК“.

Георгиева предупреди, че има неща при болните деца, за които Касата няма да плати.

При повече пари, би трябвало да има по-добро лечение, изказа мнение бившият подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров.

„Парите са толкова, колкото се събират от здравни вноски. Касата харчи толкова, колкото има от здравни вноски. Част от тези 490 млн. отиват за плащания на стари разходи. Това са най-вече пари, които са за лечението в чужбина, които бяха изостанали много и тази година ще трябва да се платят голяма част от старите разходи. Очаква се между 50 и 100 млн. лв. от лекарствата да останат неразплатени от тази година, т.е. те ще отидат като плащане от новия бюджет. Трето – в тези пари влизат и парите за новите дейности, с които се разширява практически пакетът на Касата. Това е Фондът за лечение на деца и Фондът за лечение на граждани в чужбина, както и някои други дейности. Освен това трябва да се сметне спрямо реалното изпълнение на бюджета. Особено при лекарствата – средствата, които са изразходени, са доста повече отколкото бяха заложени в бюджета и част от тях ще останат неразплатени“, обясни той.

По сметки на д-р Петров в първичната помощ ще има около 25 млн. повече средства, в специализираната – също ще са толкова, в болничната – около 110-120 млн., а за лекарства – около 32 млн. По думите му дълговете на болниците са около 500 млн.

„Всички нормативни актове, касаещи промени в тези основни закони – за здравето, за лечебните заведения, за здравното осигуряване и т.н., подлежат на обществено обсъждане. Бюджетните закони не подлежат на такова. С вкарването през Закона за бюджета се избягва общественото обсъждане на тези закони. Освен това водеща комисия за гледането на Закона за бюджета е бюджетната комисия – по този начин се заобикаля здравната комисия за второ четене. Третият проблем е, че законодателна инициатива в България имат правителството и депутатите, на Надзорния съвет законодателят е вменил да прави проект за Закон за бюджета на Касата. Сега излиза, че този Надзорен съвет проявява законодателна инициатива като е предложил промени в 10-15 закона. Това е опит за кардинални промени в законодателството през задната врата. Дори да минат през НС, после може да се върнат от президента, а може да отиде и в Конституционния съд“, предупреди д-р Петров.


Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


Още от Нещо повече