На село в Пчелник

Село Пчелник:

Здравейте!

Дестинацията на предаването „За селото” днес е в посока община Долни чифлик, конкретно ще сме в село Пчелник.

Аз съм Ваня Славова. Звукорежисьор е Недялко Добрев.

Започваме с пожеланието за ведро настроение и приятен почивен ден!

Пчелник е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, на 50 км от гр.Варна. Старото му име е Кованлък. Лилияна Петкова повече от 20-сет години е кмет на Пчелник. Тя ни разходи из селото. Останете с нас, за да разберете с кого се запознахме.


Село Пчелник се формира като селище по време на Турското робство, в края на XV век от Джемал бей. След походите на Владислав Варненчик, турския султан Мурад II дошъл до извода, че за по-лесна отбрана на империята, трябва да започне заселването на турци в северната и северо-източната България. За тази цел той издава заповед за заселване в тези земи. По сведения от турски документи в североизточна България идват турци от Кюрдистан. В землището на село Пчелник /Кованлък/ Джамал бей разположил пчелните си семейства, което дава името и на селото.

Ние сме в съвремието на Пчелник и се насочваме към народно читалище „Васил Левски”- 1924-та година. Влизаме в сградата. Там се срещаме с Надя Борисова-секретар на читалището, в чиято библиотека има от над 9 хиляди тома литература.

Тази събота ефирно гостуваме в село Пчелник. Селото е обкръжено от вековни букови и дъбови гори. Въздухът е кристално чист. В района няма индустриално замърсяване. След посещението в читалището тръгваме с жените към близките постройки.

Преди малко думата дадохме на дамите, време е за кавалерите. Те винаги стоят в центъра на селото. И шеговито са готови да споделят в думи действителност и измислица пред моя микрофон, като Гошо, или Чочо, който преди време беше казал, че има 200 свине. Оказа се, че тази информация не е от достоверните. Отивам до масата пред един от хранителните магазини да чуя новата версия за житейската история на Чочо и компания. Този път разговорът с него премина минорно. Но пък стана истински. Като тъжната ни селска действителност. С аромат на приятен парфюм до мен присяда възрастна дама, която се казва Минка Колева. Искам да чуя нейната мъдрост за живота.

Ред е да се отбием и в храма на Пчелник. През 1923 г. жителите на село Пчелник с общ труд и общи средства започнали строежа на църква. Много скоро през 1929 г. в центъра на селото се издига православен храм с внушителни не само за времето си размери и архитектура. Наречен е "Свето Възнесение Господне".  Празникът на църквата е на Спасовден. И до днес този храм е гордост за жителите на с.Пчелник и служи за духовен център на населението. Ключаът за храма държи Веселина Борисова, тя ни отваря и ни орисва: „Това, което ти е драснато отгоре, не можеш да го избегнеш, даже да бягаш, пак ще те стигне!”

Дано ви стигат само добри неща, светли хора, късмет и здраве!

Цялото предаване за село Пчелник може да чуете в прикачения звуков файл: