Гъдуларят Нено Иванов – живата история на оркестъра за народна музика на БНР

Гъдуларят Нено Иванов


Ако пътувате от София към Североизточна България, на 15 километра преди Търговище се намира село Дралфа. И ако попитате за къщата на Нено Иванов, всеки ще ви упъти, защото бай Нено, както го наричат там, е най-известният и уважаван човек в селото. Минавате покрай читалището и насреща до кладенеца е неговата къща (построена е 1921 г.). Нено Иванов е живата история на оркестъра за народна музика на БНР – един от първите музиканти в състава, където работи в продължение на 38 години. Роден е на 26 декември 1931 г. в семейство на балканджии. Прародителите са преселници от с. Катранджии, Великотърновско. Кръстен е на дядо си Нено – майстор зидар, а баща му е бил сред най-търсените музиканти в Дралфа и околните села: Кръшно, Маково, Голямо Ново, Миладиновци, Росина, Кошничари. На 7-годишна възраст започва да свири с бащината гъдулка и усвоява местния репертоар – прави хорà, ръченици, „Койчовата”, „Еленината”. По време на военната служба в София съдбата определя пътя на музиканта: 

В казармата се сприятелихме с кавалджията Стоян Георгиев Величков от Зидарово, Бургаско. Бяхме най-добрите музиканти, любимци на 3000 души полк. В помещението имаше радиоточка и по нея обявиха конкурс за гъдулари в Радио София. Аз не исках, но Стоян каза: Тръгвай! Хората ще те питат къде отиваш с гъдулката, а ти ще отговаряш „на работа”, разказва Нено ИвановНено Иванов в двора на родната къща в село Дралфа.

На 1 юни 1954 г. постъпва в оркестъра към Ансамбъла за народни песни при Радио София. Паралелно с работата в оркестъра музикантите Костадин Варимезов (гайда), Стоян Величков (кавал), Нено Иванов (гъдулка) и Йордан Цветков (тамбура) сформират инструментална група. От този период гъдуларят си спомня: 

Приеха ме първа гъдулка, трета категория. Диригент на оркестъра беше Борис Петров. Той е от селото на Цвятко Благоев – Угърчин, Ловешко. Варимезов предложи да направим една камерна група, защото мелодиите от Бургаския край те ги знаят и аз от Стоян Величков – също ги знам. В края на 1954-та и началото на 1955 година сложихме името – Странджанска група. Тогава започнахме да кръщаваме и хорàта: „Гергебунарско хоро, „Зидаровска ръченица, „Дюлгерлийска и т.нАнсамбълът за народни песни при БНР, диригент на оркестъра: Добрин Панайотов, 1980-те години. Снимка: Личен архив.

По това време Странджанската група е най-известният и предпочитан състав за звукозаписи в радиото, търсен е за изяви в страната и чужбина – концерти, семейни и селищни празници, съпровод на танцови състави. Като инструменталист Нено Иванов активно участва в концертни програми, свири на първия събор в Граматиково, акомпанира на изпълнители по време на националните събори-надпявания. За своите индивидуални записи музикантът разказва: 

Когато започнах да записвам солово най-лесно ставаше с кавала, гайдата и тамбурата, но имам и записи с оркестъра. Балканджийската ръченица е обработена за гъдулка и оркестър. После записах „Дралфенска ръченица и след записа диригентът Коста Колев ме попита за заглавието. Казах, че колегите Величков и Варимезов ги кръщават на селата си и аз реших да запиша ръченицата на родното ми село ДралфаМузиканти от оркестъра за народна музика на БНР: Господин Станев, Костадин Варимезов, Михаил Маринов, Нено Иванов, Йордан Цветков, Местан Ферадов. Снимка: Личен архив.

Отговорното отношение към онова, което изпълнява, вероятно е причина Ненов Иванов да не записва често самостоятелно. Последните записи осъществява през 1989 г. – бавни мелодии върху познати песни: „Свекър Петкани думаше”, „Тръгнали ми са, тръгнали”, „Теньовата стара майка”, „Помниш ли мъри, Добро”. Иванов има и дългогодишна педагогическа дейност. Той е един от първите преподаватели по гъдулка в детско-юношеския ансамбъл „Изворче”. Ръководи състави в Кремиковци, Орландовци, село Томпсън, Софийско и оркестъра към Дома на транспортните работници в София. Днес не се разделя с народната музика, слуша младите изпълнители и се възхищава на таланта им: 

Много добри музиканти има сега, голяма техника развиват. Като слушам младите музиканти ми се пълни душата. Едно време ние не свирихме по този начин и не сме предполагали, че един ден може да се достигне такава техника с тези селски народни инструменти. Музиката пак е хубава, но сега е по-технична, инструментите имат по-големи технически възможности. Който разбира от народна музика да продължава и да развива тази техника. В музиката – или можеш, или не можеш. 87-годишният гъдулар Нено Иванов често изминава разстоянието от София до родния дом в Дралфа, където продължава да звучи мелодията на бащината гъдулка. Разговора с Нено Иванов и негови записи от фонда на БНР може да чуете в звуковия файл.


Странджанската група на запис в БНТ, солистка: Янка Рупкина. Снимка: Личен архив.

Нено Иванов със свои ученици. Снимка: Личен архив


Още от Полет над Родопите