2018-а през погледа на социолозите - сблъскват ли се рекламираните успехи и реалността

Интервю на Лъчезар Цветков с Юлий Павлов и Кольо Колев

През 2018-а скандалите продължават, за съжаление, след едно успешно европредседателство. Успяхме да вкараме една тема, която не е първостепенна за ЕС - за Западните Балкани. Имахме и доста добро поведение спрямо Македония, независимо от опитите на националисти да саботират тези положителни развития между Македония и Гърция.

Това каза за БНР социологът Юлий Павлов в обзор на изминалата година:

„По начало тази инерция на външната политика изглеждаше, че ще се запази, но, за съжаление, точно от последните два месеца и особено декември, се случиха няколко големи гафа – отказа на правителството да изпратиш българска делегация в Маракеш за пакта за миграцията. /…/ Най-големия гаф сътвори останалият вицепремиер от националистите, който преди това оставаше територията на гафовете свободна за вицепремиера Симеонов - ужасяващ гаф, той се появи, обяснявайки как ако Македония не направила еди-какво-си, България трябвало да гласува „против“ нейното членство в ЕС и НАТО – нещо, което не е позиция на правителството. Започваме да се чудим така ли е наистина, след като след тези изявления на вицепремиера не последва никакво отношение от страна на министър-председателя или поне на МВнР“.

Според социолога Кольо Колев през цялата година се случва „един огромен сблъсък между широко рекламираните успехи и реалността“. Според него, по време на европредседателството не сме се изложили пред чужденците, но не сме и постигнали „нищо от това, което съответства на българските национални интереси“ – членството в Шенген, пакта „Мобилност“, перспективата пред Западните Балкани.

„Все по-очевидно става, че това е просто поредното словоблудство, зад което стои единствено вкарването на Македония в НАТО и натиск върху Сърбия - чужди геополитически игри, нямащи нищо общо с интересите на България“. Солунската среща преди 13 години е била много по-конкретна за европейските перспективи пред Западните Балкани, отколкото срещата в София, убеден е Колев.

„След европредседателството успехите продължават да бъдат широко рекламирани, но паралелно с това дойдоха Законът за частната охранителна дейност с идеята за частни феодални дружини, Законът за търговията с горива, което беше опит за удар срещу малките бензиностанции, опитът за създаването на Камара на превозвачите - пак удар върху малките, Менда Стоянова за електронните тютюневи изделия, майките на децата с увреждания, чумната епидемия и избиването на животните без ясна комуникационна стратегия с хората, Законът „Домусчиев“, Законът за вторичното ограбване на КТБ, сривът на Търговския регистър, катастрофата около Своге, фалита на „Олимпик“ и очевидното безхаберие на финансовите институции, скокът на „Гражданската отговорност“ и Менда Стоянова - 2 с идеята за ограничаване на обезщетенията - очевидно лобиране за застрахователните фирми, безумието „бонус-малус“,  което е видимо бонус за свещените фирми и малус за шофьорите, данъкът върху старите коли - поредното бъркане в джоба на хората, скокът на горивата и на газа по-специално с близо 18% с ясната оферта за рязко покачване на отоплението… подгряват ни за нов скок на цените на основните храни заради скока на тока на така наречена свободна борса… И всичко това, разбира се, на фона на новите и нови успехи на властта и обещания за светло бъдеще“.

Цената на горивата не зависи от правителството, изтъкна Павлов в предаването "Нещо повече". Той подчерта, че протестите във Франция са поради друга причина – вдигнатите данъци от правителството и обобщи:

„За поредна година доходите на българските граждани, заплатите, се вдигат с около 10% и подобно увеличение е предвидено и за догодина. 52% от активното население, в анкета на колеги, казаха, че са доволни от доходите си. Две трети от хората казват, че не искат предсрочни избори. Това е макрокартината“.

В одобрението към политическите сили има равенство между ГЕРБ и БСП, но „ГЕРБ са с едни гърди напред“, а ДПС се е стабилизирало, след като партията на Лютви Местан е била изолирана. „Националистите са в отстъпление, но, ако останат заедно, все още биха минали 4-процентната бариера“, обобщи Павлов.  При предсрочни избори това биха били основните сили в следващия парламент.

Колев обаче оспори данните на Павлов:

„Близо половината от населението на страната купува само евтини храни поради липса на средства. Близо 30% не могат да си купят лекарствата, изписани им от лекар поради липса на средства. В тях е студено, защото нямат пари и не могат да се отопляват - пак близо 30%. Отново близо 30% не купуват дрехи и обувки, въпреки че старите не стават за носене. Това е другата страна на същия този медал как са се покачили доходите с 10%, с 15%. Голяма част от тези хора са изгубили доверие въобще към политическия елит, независимо от какъв цвят. Без всякакво съмнение ГЕРБ ерозира. Без съмнение тази ерозия не се превръща в прилив към БСП. ДПС си седи на традиционните проценти, а Патриотите,  благодарение на своите вътрешни заигравки, са самоударени, но основното е, че голяма част от избирателите нямат доверие на политическия елит. Поради тази причина непрекъснато се пускат партенки за потенциалната поява на една или друга политическа сила, било покрай Слави Трифонов, било покрай Мая Манолова, било покрай президента Радев - защото има търсене на алтернатива“.


Още от Нещо повече