Филм за Гьола във Варна на „Берлинале“

Интервю с Христиана Райкова

Филм за Гьола във Варна ще бъде представен на „Берлинале”. Режисьор на немската лента „Die grube” е българката Христиана Райкова, която е родом от Варна, но учи и работи в Германия. Действието в „Гьолът“ е съсредоточено в познатия на всички варненци минерален басейн, известен и като „Топлата вода”. Пълнометражният документален филм „Die Grube” е дипломната работа на Христиана Райкова.

Разкажи за себе си, родена си във Варна, но работиш и живееш в Германия...

Аз съм родена във Варна, завършила съм езикова гимназия. След това заминах за Германия, следвах „Политология” – бакалавър. Там обаче видях, че специалността не е нещо, което ще ме интересува в бъдеще. След това записах „Медийна продукция”, понеже междувременно започнах да се занимавам с медии. Работих на свободна практика като видео редактор и оператор. В момента тече магистърското ми следване – „Документален филм – режисура” в университета „Баделсберг Потстдам Конрад Волф”.

Трайно ли ще останеш в Германия?

Засега да. Мисля, че трайно ще остана в Германия. От доста години съм тук и работата ми е тук, приятелите ми са тук. Голяма част от старите ми приятели вече не са във Варна. Най-вероятно ще си остана още много години в Германия.

Колко филма си направила досега?

Един по-дълъг – документален филм, който снимахме в Билефелд. Той имаше премиера в Лайпциг. Правила съм и няколко кратки филма.

Предимно документално кино ли правиш?

Интересуват ме места, които са интересни, както и хората на тези места. Интересува ме това как хората вдъхват живот на местата. Може да са места, може да са институции – нещо, което ограничава картината и което ни дава възможност да погледнем повече в дълбочина.

Това можем да го кажем и за филма, с който ще участваш на „Берлинале” – „Ямата” го превеждат на български. Правилно ли е?

Не, превежда се „Гьолът”. На немски не можах да намеря дума, която да преведе точно „гьолът”.

Как реши да го снимаш и кога се случи това? Въобще каква е историята на този филм?

Преди три години започнахме със снимките. Всичко започна с разходка по крайбрежната алея. Тогава видях басейна, за който винаги съм си мислила, че е място с лоша репутация, което трябва да се избягва. Но промених мнението си и видях, че е един много хубав басейн, от който се издига пара на фона на морето, на хоризонта. И хората, които седят вътре, си говорят за какво ли не. Тези хора са съвсем симпатични и дружелюбни, с чувство за хумор. Стана ми ясно, че не е основателно да има такава лоша репутация.

Разговаря ли с хората? Въобще, какво се получи от този филм? Защото той не е само за мястото.

Да. Ние излизаме от басейна, съпровождаме хората и в техния живот, извън басейна. Имаме четирима главни герои, това са повече или по-малко активни в живота в басейна. Това са хора, които харесвам. Хора, които имаха желание и готовност да ни допуснат до живота си и ни се довериха. Това са хора, които ни показват различни аспекти за значението на басейна, за посетителите.

В анотацията на филма пише, че това е портрет на днешна България. Какво е всъщност Гьолът? Какво ти успя да разбереш за това място и за тези хора?

Мисля, че това звучи малко пресилено, нещо като изгубени в превода сме. Филмът е портрет на една България или на една Варна. Това е портрет на едно място, портрет на хора. Това е една реалност, която се намира в България. Гьолът е реалност, която се намира във Варна. В България и Варна има толкова различни реалности. Това определено е реалността за тези хора, които са герои във филма – реалността на хората, които ходят на  това място.

Какво е за теб гьолът?

За мен това е място на срещи. Гьолът е място на свобода, където човек може просто да се чувства свободен да прави това, което иска, да бъде себе си, да се отпусне, да си говори с хората, да се освободи от ежедневието си. Това е място на отдих, място на свобода, място на социални срещи, на социален обмен. Особено за по-възрастните хора е много важно да има такива места, където могат да се срещат с хора, да играят карти, да си говорят, да се къпят. Това е важно за тяхното здраве.

Как попадна в селекцията на „Берлинале”?

Мисля, че при кандидатстването им харесаха много хората. Много сърдечни са нашите герои. Хареса им страстта, с която се грижат за мястото и го защитават. Може би всичко това пасва на програмата.

Колко е дълъг филмът и кога ще е премиерата му?

73 минути. Премиерата ще бъде на 13 февруари, а на следващия ден има още две прожекции. Все още не се знае на какви други фестивали ще ни приемат. Планирано е излъчване по немската телевизия през 2020 г. Надявам се да имаме възможност да покажем филма във Варна, не знам точно как и кога.

Немските колеги какво мислят за Гьола?

Те обичат филма, обичат Гьола. Влюбиха се в града и в мястото. Ние много често се къпахме във водата. Всичко е наред!


Още от БНР уеб