Варна пази първата подвързия на Софроний Врачански

Мариана Николова, директор на Музея на Възраждането във Варна

Водни знаци са поставяни  върху хартия далеч преди това да се прави на банкноти. Обичайно през късното Средновековие производителите маркирали по този начин своето производство, разказва директорът на Музея на Възраждането във Варна Мариана Николова. Той съхранява изроботената подвързия на първия препис на История славянобългарска, направен от Софроний Врачански. Колекцията включва близо 20 ръкописа и най-старият е от 13 век. Вече се работи по дигитализацията на тези ръкописи, проектът е на РИМ – Варна и Център „Иван Дуйчев“ в столицата. 

В Музея на Възраждането във Варна се съхраняват около 20 ръкописа, от които половината са публикувани, за другите предстоят да бъдат изследвани. Искам да уточня, че изследването на един ръкопис отнема много време. Освен спецификата на изписване на буквите, на типа писмо, има и други елементи, които се изследват - хартията, подвързията.

Вие самата сте изследвали водните знаци. Какво открихте?

Аз изследвам ръкописите, които са моя "слабост". Красотата на книгите е нещо непредсказуемо.

Част от тях съдържат водни знаци. Може би за повечето хора ще бъде странно, че може да срещнем воден знак толкова рано. Ние като потребители свързваме водния знак с присъствието му върху банкнотите. Но той присъства и върху ценни ръкописи и това е бил начин първите производители на хартия да покажат, че това е тяхно производство.

В музея във Варна от колко центрове, където е произвеждана хартия, има водни знаци?

Водните знаци са много разнообразни. Има хартия с полумесец, която е предлагана от венециански търговци специално за Османската империя. Има водни знаци с изображение на различни животни, на различни типове корона - въобще има огромно разнообразие от водни знаци върху ръкописите. Снимка

Вие самата сте открили воден знак върху евангелие на йеромонах Данаил- създателят на Етрополската книжовна школа през 17 век. Какъв е водният знак?

Там има два типа. Единият е много красива корона с богати орнаменти. Много лесно могат да се видят елементите при първоначалните водни знаци. Към 19 век производителите стават малко небрежни. В този период и Османската империя започва производство на  хартия, там преобладава "три луни" в комбинация с полумец или звезда. 

Водният знак се получава при отливане на хартията. Единият вариант е да се постави тел, която след премахването й остава по-светло петно. Забелязва се обаче, че с времето производителите вече не обръщат такова внимание върху детайлите - нарушава се целостта на матрицата или нещо друго.

СнимкаМного често водният знак не е върху само една страница. При евангелието на Данаил Етрополски водният знак е в средата на листа и лесно се откриват детайлите. Но при нас се съхранява ръкопис от Котленската книжовна школа, който е с по-малък формат и водният знак е разпределен върху четири страници, защото самият лист хартия е бил разрязан.

Така, както е формирана тетрадата!

Да, точно! Водният знак остава разпределен между четири листа и за да го сглобиш, го търсиш на тези страници.

А самата книга няма как да бъде разделена, така че да се събере по-лесно?

Няма как! Някои от детайлите ги гадаеш, за да разбереш за какъв тип воден знак става въпрос.

Това е първият ръкопис, чиято подвързия е направена от Софроний Врачански. С много богати орнаменти. Това е кожа с щамповани орнаменти. Един от най-големите изследователи на Котленската книжовна школа - Даринка Караджова, при свое изследване откри, че това е първата подвързия, която изработва Софроний Врачански.

СнимкаФондът на Музея на Възраждането във Варна е изключително богат и съдържа много ценни експонати.

При нас се съхранява част от ръкопис от 13 век, останалата част е в Зографския манастир. Това са два листа, написани върху агнешка кожа. Много красиви и подредени букви. Това е псалтир - част от богослужебна книга,  който продължава да предизвиква интерес в изследователите. 

В нашия музей се съхранява още "Стематографията" на Христофор Жефарович, "Неделника" на Софроний Врачански, първото издание на "Рибния буквар" на д-р Петър Берон - прекрасна колекция от старопечатни книги, важни за развитието на българския дух през Възраждането! 



Още от БНР уеб