Музеят възможен и невъзможен

Разговор с д-р Иглика Мишкова, Николай Папучиев и проф. Николай Аретов

Дори най-големите съвременни музеи от ранга на „Лувър“ и „Ермитаж“ търсят вече по-агресивни форми на маркетинг и съобразяват своята дейност с потребностите на пазара. Модерната музеология вижда музея като активна институция на културата с точно формулирана мисия.
Какви са стратегиите, с които си служат музеите, за да привлекат повече посетители в своите зали, съответно и по-големи приходи? Възможно ли е да се намери компромис между двата крайни полюса в социалната мисия на музея днес – образованието и развлечението? И какво е мястото на социалната отговорност на музея като институция на публичната сфера в тази мисия? Как музеят функционира в условията на съвременната култура? Какво правят музеите, галериите и отделните частни колекции, за да участват активно в конструирането на исторически проверен наратив за преживяното? Какъв е опитът на музеите в чужбина, от които можем да вземем пример? Как места за забавление – като ресторанти и барове – се превръщат в пазарни агенти, опериращи с носталгичното чувство по още незавършилото минало? Проблемите на колективната памет в условията на съвременната масова култура, носталгията и различните пазарни стратегии, работещи с артефактите от миналото, са анализирани през частните интереси и общите политики за опазване на културното наследство в изследването на Николай Папучиев „Музеят – възможен и невъзможен“.


Още от Време и половина