Финландското образование през погледа на един варненски учител

| обновено на 12.04.19 в 11:51
Петко Петков



Финландската образователна система си струва да бъде видяна отблизо. Точно затова група учители и ученици от Варна не пропуснаха възможността да го направят.Те гостуваха на едно средно училище в град Куопио, по програма Еразъм+  за обмен на учители и ученици. Варненската група е от Средното училище „Св. Климент Охридски” и включваше трима учители и шест ученици. 

Училищата във Финландия впечатляват с перфектната си материална база и с методите на преподаване на учителите, сподели за Радио Варна Петко Петков, директор на училище „ Св. Климент Охридски”. Някои неща, обаче, е по-добре да не бъдат включвани в нашата образователна система, смята той.

Какво Ви впечатли най-силно в училището, в което бяхте?

Материалната база. В кабинета по музика има 20 китари, 20 укулеле, 9 безжични микрофона, 3 кийтборда, всякакъв вид перкусии и мултимедия. Кабинетът по готварство включва всичко от абсорбатора до съдомиялната машина -  ножове, посуда, чаши, чинии и т.н. Такива кътове имаше 6. В материалната база не можем да ги стигнем. Но това, което би могло да започнем да прилагаме у нас, е принципа всеки да взема някакво участие в съответния час. Говоря предимно за часовете по готварство, рисуване и спорт, защото децата придобиват определени умения. След часа по готварство всичко беше измито, лъснато, съдомиялните заредени и пуснати. Чак тогава децата напуснаха стаите. Естествено през цялото време бяха по чорапи.

Същото е и в другите часове. Няма персонал, който да дойде и да изчисти. Децата сами прибират, подреждат, измиват, изчистват и тогава напускат съответния кабинет.

Това, което на мен ми направи най-добро впечатление, е липсата на състезателния и съревнователен дух между децата. Т.е. това, което е при нас - винаги да съм най-добрия спрямо останалите. Там децата не че не се съревновават, но го правят сами със себе си.

Как се случва това?

Какво съм бил вчера, какво съм бил преди месец, какво съм можел преди година. Това е съревнованието - да надскочиш себе си и да покажеш, че можеш повече. Точно това, мисля че трудно би могло да навлезе в нашето образование от психологическа гледна точка. Това, което ми се струва, че не можем да приложим у нас по никакъв начин е отношението между учител и ученик. Говорят си на "ти", по всяко време ученика може да прекъсне учителя, да го поправи, независимо прав ли е или не.

Как е планиран учебният ден?

Занятията започват в 9.00 часа и приключват в 15.00 часа.

При нас кога ще се случи едносменният режим на обучение? Имаме срок от 10 години, за да го въведем.

Моят единствен въпрос е: Това какво помага на работещите родители?

Как са решили проблема във Финландия?

Най-често срещания модел съм видял в Холандия  - единият от родителите работи или надомна работа, или на намален работен ден, съответно с намалено заплащане.

Това означава, че организацията на учебния ден на децата у нас е съобразена с удобството на родителите и не е мислено дали е полезна за децата.

Точно така.

До колко е свободно детето да присъства в час и да взема участие?

Това е другото нещо, за което според мен у нас не трябва да мислим за прилагане и аз не го одобрявам. Детето ако иска слуша, ако не иска не слуша в час. Ако иска пише, ако не иска - не пише. Ако иска си играе на телефона. Казва, че не му е интересно. Едно такова дете видях, изпратиха го в библиотеката, седна там и там стоя до края на часа.

Ако имате право да изберете къде да сте учител - в България или във Финландия - коя страна ще изберете? 

Като мотивация, като условия и като психо климат бих предпочел Финландия. Но като отношение към учител, към институция, като самочувствие  аз съм си българин. Предпочитам тук. За мен едно от основните неща, на които трябва да научим децата е и на обществените порядки - живота в социума. Това включва елементарното говорене на "вие" на по-възрастен човек независимо кой е той. Още повече учителят. Така че, като цяло бихме могли да заимстваме нещо от финландското образование и ако реформата в България най-сетне придобие завършен вид, да се олекоти учебното съдържание, като се приведе в съответствие с информационното общество на 21 век.

Т.е. учителят вече да не е източникът на знания, а посредникът между знанието и децата. Казано по друг начин - учителят да казва на кой сайт и на коя страница може да се намери информацията. Той само да насочва. За съжаление все още в нашето образование учителят е източникът на информация. След начален етап на образование това вече трябва коренно да се промени. До тогава - да. Това е за мен глобалният философски въпрос като крайна цел на реформата, която трябва да извървим в България. Дай Боже, да стане докато се пенсионирам!

Чуйте още в звуковия файл.


Още от БНР уеб