Георги Лозанов: 1 на 111 в „дербито“ медии – власт

Чуйте разговора на Ива Дойчинова с Георги Лозанов и Иво Драганов

България отново е на последна позиция както в ЕС, така и на Балканите по отношение на свободата на словото. Страната ни е критикувана за всеобхватната корупция и неефективната съдебна система, стана ясно от доклада на „Репортери без граници“.

От години страната заема едва 111-о място в класацията заради растящи клевети и заплахи срещу журналисти, прерастващи вече и във физическа разправа.
Тази картина на медийната свобода у нас не е нова или изненадваща. За причините отново да сме на дъното има дългосрочни, средносрочни и краткосрочни причини, изтъкнаха гостите в студиото на „Нашият ден“ доцент Георги Лозанов и професор Иво Драганов в навечерието на Международния ден на свободния печат, 20 април.

Според доц. Лозанов не е невъзможно да обърнем тенденцията и да започнем да се изкачваме в класацията при наличието на две политически решени: свързани с финансирането и изясняването на собствеността върху медиите и зависимостите, с които те са обвързани.

Колкото до собствеността, в дългосрочен план причините за сегашната ситуация се коренят в окрупняването на медиите – посочи проф. Драганов и изтъкна, че в глобален план процесът е започнал към 1996 г., когато медийните компании в щатите от близо 150 се редуцират до една 10 медийни конгломерата днес.
В средносрочен и дългосрочен план въпросът за свободата на словото е свързан и с темата за социалните медии, както и с въпроса за политическата коректност и нейното използване.

„Образованието в медийна култура е от ключово значение - подчерта доц. Лозанов. - Хората трябва да се образоват и да се превърнат в нещо като журналисти, за да не бъдат лъгани и манипулирани... Няма гаранция, че ако нещо минава през медията, то е истина - напротив днес по-скоро е вярно обратното: ако нещо достига до теб през медия - то е невярно.

Какво се случи с политическата коректност и идеята, че ако говориш толерантно, започваш да мислиш толерантно. Лош инструмент ли е тя, или по-скоро е лош начинът, по който бива използване за налагане на определен тип цензура.