Кметът Венелин Атанасов: Арчар е не само с история, но и с бъдеще

Откъс от ''Посоките на делника'' - 19.04 2019 г.

Това каза в рубриката "Добро утро, кмете" кметът на село Арчар Венелин Атанасов. Със своите 2 600 души, то е най-голямото в област Видин, както и двойно по- населено от общинския си център, Димово. Приемник е на античния град Рациария, възникнал още по времето на Римската империя. Основите му са положени още през II век, като постоянна станция на римската Дунавска флотилия. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан, Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия и процъфтявал.

В периода 1981 - 1991 г. са проведени научни разкопки от българо- италиански екип съгласно договор между Археологическия институт и музей при БАН и катедрата по стара история на университета в Болоня. Финансирането им обаче приключва в началото на 90-те години и проектът замира. Въпреки това и днес в много дворове все още съществуват цялостно запазени зидове, части от постройки и често се намират глинени съдове. На полето пък все още могат да се открият множество римски монети. В турската махала са открити златни предмети от римско време.

"Повечето от намерените в Рациария експонати са изнесени по музеите във Видин и в София. Що се отнася до ценните находки, имаме едно златно съкровище, открито още от италианската археологическа експедиция. То също е в София, доколкото знам. Тук имаме открита и една много хубава цветна мозайка със змия. Имаме още едно златно съкровище, но то не знам къде точно се намира. Много работи са открити в Рациария, но за съжаление повечето не са тук. За съжаление тук нямаме къде да ги изложим. Ето защо през последните години подех инициатива за създаването на местен музей, където да бъдат показани находките от Рациария. Тук също имаме някои плочи с надписи, които са прибрани в читалището. Пред кметството сме поставили и известната каменна плоча с надпис "Анастасиевата Рациария ще процъфтява". Сега, както казах, съм подел инициативата, каквото се намери, да си остава в Арчар, защото то си е наше. Доколкото знам има и проект да направим "малка" Рациария, т.е. музей", допълни кметът.

Възникнало като цветущ град в античността, съвременното село Арчар днес е място, където мирно съжителстват представители на различни етнически групи и религии. В селото има 4 махали - българска, турска, циганска и коритарска.

"Заради демографския срив и преместването на хората в големите градове или в чужбина, в момента останахме около 1 600 души. От тях близо 1000 са роми. За по- младите от тях може да се каже, че успешно се интегрират. За разлика от предишни години, днес семействата имат обикновено по две деца, които редовно ходят на училище. В училището има около 290 деца, болшинството от които са от ромски произход и които редовно посещават учебните занятия. Повече от 70 деца пък имаме в детската ни градина.

Що се отнася до проблемите, най-големият от тях е липсата на работа. Безработните в селото са около 500 души. 280 от тях са социално слаби. В ромския квартал ежедневно раздаваме по линия на Социалния патронаж около 100 топли обяда. Липсата на работа създава доста проблеми. Хората нямат условия за нормален живот и разчитат предимно на помощи. Много, много е трудно...
"

Че е трудно не отричат и местните:

"Всичко поскъпна и вече едва издържаме. Ние сме предимно възрастни и това ни се отразява зле... Трудно се живее тук. Селото е голямо, но и безработицата е голяма. А без работа в днешно време не се издържа... Работата- много, парите - малко. Как се издържа така... Селото е голямо, а линейка няма. Като стане някакъв инцидент, чакаме да дойде тази от Видин или от Димово. Става така, че изпускат човека. Една линейка поне да имахме, че да се не притесняваме. Млади деца има тук, не са всички възрастни... Трябва да има работа. Не всеки може да работи на нивите. Който има земя- работи. Който няма- седи и гледа... Да работя на нивата за 5 лева- няма начин. Тук едни взеха нивите и си ги работят. Имат си техника и са добре. Ние обаче какво да правим... 18 000 дка тук сме орали и сеяли навремето. Най-хубавото земеделие беше на нашето поле. Сега - "лежпром". Тревата е над мен...

Животът на пенсионерите тук е беден, еднообразен и скучен. Заради липсата на работа децата ни заминаха за чужбина и ние останахме сами. Моите са в Испания. Гледат възрастни хора, а аз седя сама тук... Пенсията ми е ниска, за какъв живот да говоря. Навремето съм работила във Видин по заводите като чистачка, а сега съм се прибрала тук... Живеем трудно, защото работим по програмата и парите не ни стигат. Правим борчове по 170 - 180 лева, а за нас това е много. Ето, сега мета центъра, а аз искам истинска работа... За една метачка образованието ли е най-важното? Като  нямам средно образование, не знам да държа метлата ли? Искам да имам постоянна работа и редовна заплата... Как живеем ли. Беднотия, глад, мизерия. Не е много розово положението, но какво да правим. Трябва да издържим. Друг вариант няма.
..", коментират ситуацията в селото и живота си местните.

Какви мерки са взети за ограмотяване на хората без образование и за създаването на работни места, как се поддържа обществения ред в село със смесено население и какви са претенциите на кмета към местния полицейски участък можете да чуете в звуковия файл.   




Още от БНР уеб